Безспорно фолк метълът дръпна доста през последните няколко години. Заля ни цяла вълна от различни подстилове и влияния. Интересът вероятно се дължи на богатото звучене, което стилът може да предложи – като започнем от келтските мотиви и тяхната акустика, минем през полката и задължителния акордеон, богатството на шотландската гайда, та чак до далечния Изток и неговите странни ориенталски инструменти. Реално, едно гигантско поле от всевъзможни комбинации се е разпростряло пред музикантите, желаещи да го обходят. На своя поход са се отправили и германците Finsterforst с новия си дългосвирещ албум “...zum Tode hin”. Той притежава всички съставки, които трябва да съдържа един съвременен фолк метъл албум, като едновременно съчетава духа на миналото и го вплита умело в стоманените нишки на мощния метъл саунд.
Наситен, плътен звук изпълва всяка от петте песни на “...zum Tode hin”, завихрящата му енергия кара космите по мъжките гърди да настръхнат (жените сами ще си кажат какво точно предизвиква у тях). Както отбелязах, парчетата са малко на брой, но за сметка на това продължителността и съдържанието им е завидно. Поотделно времетраенето им варира от 11 до целите 21 минути на закриващото “Untergang”. Цяла феерия от звуци е скрита в композициите, ориентирани като че ли основно към селтик метъл подразделението, макар това по-скоро да е ориентир, без изобщо музиката да е затворена в толкова тесни граници. Мелодията прави невероятно плавни преходи между съвсем меланхолични пасажи, в които електрически китари са обединени по невероятен начин с акустичните си събратя, а цялата тази хармония се лее под акомпанимента на акордеон, дело на майстор Johannes Joseph, който не е просто гостуващ музикант за конкретния албум, а е постоянен член. “...zum Tode hin” съдържа вероятно най-красивите акустични пасажи, които съм чувал някога. Под влиянието на кухарките на моменти забавеното епично темпо силно напомня на творчеството на Eternal Tears Of Sorrow или дори Insomnium, но едновременно с това силно се отличава с нетипично за тях богатство. Именно това страшно учудва, тъй като Finsterforst се състои от седмина съвсем млади музиканти, от които човек не би очаквал такъв покъртителен втори албум. Професионализъм се лее в големи количества от първата до последната нотка и е много добре, че талантът на момчетата не е опорочен от лоша продукция. Всеки тон е отлично миксиран и добре уловим с просто ухо. Не оставайте в заблуда от казаното досега, че албумът се състои само от бавни и протяжни песни. Напротив, общото темпо е средно, изпъстрено с множество скоростни набирания и бластбийтове на барабаните. В бързите си части парчетата напомнят пък по-скоро на Suidakra, при все че акордеоните доскоро бяха характерен белег на Turisas. Изобщо Finsterforst са се разпрострели на музикалния хоризонт максимално, без да са загубили баланс и да звучат хаотично и несвързано – песните са хомогенни и майсторски структурирани.
Харш вокалните включвания на Marco Schomas са съвсем на място и придават нужната острота на музиката, в крайна сметка в песните се пее за героични подвизи и битки – не неочаквана изненада за феновете на стила, а заглавието на албума може да се преведе като “напред към смъртта”. Всички парчета са на немски, но това едва ли ще затормози някого. За частта “метъл” в “...zum Tode hin” се грижат Simon Schillinger и David Schuldis, които освен с жицата, се справят уникално и с акустичните китари, както вече отбелязах. За допълнителната украса и епичен фон трябва да държим отговорен кийбордиста Sebastian "AlleyJazz" Scherrer. Не на последно място, за ударното и бас дело принос имат господата Cornelius "Wombo" Heck и Tobias Weinreich. Седем отлични музиканта, пет великолепни химна на епичността, над един час блаженство за душата и слуха. Едни виждат провидението в това, други като мен – може би най-добрия фолк метъл албум на 2009-та година.
