Ревюта
Група: Kamelot
Албум: Poetry for the Poisoned
Автор: Mort
Януари, 2010

 

Още един прокълнат, според книгата на Вавилон, още един в съответствие с вярата ми… Още един албум в дискографията на Kamelot, музикален етюд на порочното падение. С “Poetry for the Poisoned” бандата отново ни поднася “марковата” си музика, пропита с мрачно вдъхновение, този път може би повече от всякога. След “Ghost Opera”, който беше нетипично лиричен и меланхоличен, Kamelot са решили да почерпят теми от тъмната страна и да ги претворят буквално в заразна поезия. Наистина, албумът представя една своеобразна музикална разходка, която започва от поречието на река Стикс, преминава през кървавите страници от дневника на един убиец, спираме за кратка почивка в Града на Мъртвите и се насочваме уверено към края с обречената история на наскоро преобърнат кръвопиец и неговото отчаяние по загубената му човечност. Разбира се, това са само част от музикалните забележителности по нашия маршрут из парчетата от мегаполиса на отровените.

По пътя си естествено ще чуем и много звезди – Simone Simons, дарила отново медения си глас, този път на цели две песни: баладата “House on a Hill” и епичната едноименна песен “Poetry for the Poisoned”; в четвъртата пиеса може да чуете гърления глас на Jon Oliva в ролята на Зодиака; в “The Great Pandemonium” Bjorn “Speed” Strid раздава вдъхновяващи крясъци над обречените души, а китарният виртуоз Gus G. благославя “Hunter’s Season” с поразително соло. Отговорното продуцентско място пак е заето от Sascha Paeth, на когото за пореден път дължим благодарности за отличното качество на звука и цялостната продукция. Но да разкажем малко повече за музикалната архитектура на албума. Определено по-тежък и бърз от предшественика си, но твърдо следващ логическата нишка, поставена с “Ghost Opera”. Естествено, оркестралният момент отново присъства, но както и в предходните издания, той не е поставен на централно място, а по-скоро върши работа като допълнителен орнамент в цялостната фасада. Китарната работа на Thomas Youngblood този път е на изключително ниво и може би той е музикантът, който изпъква най-много сред колегите си. Солата му са забележителни и запомнящи се, а акустичното включване в края на “House on a Hill” й придава съвсем различен оттенък и отново доказва, че групата няма намерение да пусне челната позиция за най-добри балади. Няма как да не отбележим желязната основа, която полага и наскоро присъединилият се басист Sean Tibbetts, пълноценно заместващ Glenn Barry, комуто се наложи да напусне бандата поради семейни ангажименти. Sean има разпознаваемо свирене и определено можем да различим бас линиите му във всяко едно от парчетата.

Стигнахме и до гърлото на Kamelot, човекът глас - Roy Khan. Без този път да прави някакви експерименти с пеенето си, Roy е нагазил здраво в дълбокия регистър, в който го чуваме напоследък. Да, за съжаление явно вече не може да изпява високите, които достигаше в “The Black Halo” и които дори преобладаваха в “Karma” или “The Fourth Legacy”, но подчертаният му бас е не по-малко опияняващ. В крайна сметка характерният му певчески маниер е налице и всички песни са подписани с перфектната му техника, а пък са и в пълен синхрон с мрачната тематика на композициите и по-твърдото свирене на останалите музиканти. Макар че парчетата са записани именно под този общ знаменател, едновременно с това Kamelot представят може би най-разнообразния си албум до днес. Дори да приемем, че цялостната атмосфера е почти като на концептуално произведение, песните преливат от бързи Kamelot-ски пауър метъл резачки като “Hunter’s Season” към абсолютно нетипични като “The Zodiac”, която звучи по-скоро като психеделичен рок. Това, разбира се, е извадков пример, а за пълноценно разбиране на споменатото разнообразие е необходимо просто да се изслуша албума от край до край.

За съжаление обаче, няма да завърша този текст с положителна нотка, защото мрачната действителност, пропита в Poetry for the Poisoned може би ще се окаже естествено следствие от състоянието на вокалиста Roy Khan. Физическият и емоционалният срив, в който той изпадна малко след издаването на албума помрачи Северноамериканското и Европейското турне на бандата, която е принудена да използва заместник. Всички фенове обаче знаем, че Kamelot в голяма степен са това, което са, благодарение на Roy, така че можем да му пожелаем единствено скорошно оздравяване и завръщане в редиците на групата, защото има още какво да дадат на сцената.

« Обратно
Коментари   Коментирай!