Онези, които не са взели участие в нея, не са чули бомбения взрив, видели как изтребителите порят надвисналите оловно сиви облаци и не са обагрили ръцете си с човешка кръв на фона на картечен рев и тътена от стотици милитаристки машини, нямат бегла представа за необятния ужас, който тя носи със себе си. Тя е огнен парад, канибалски танц, свирепа дехуманизация, пълен произвол на насилието, всепоглъщащ хаос. Когато петте опитни холандски ветерана се съюзиха, подписвайки кървавата клетва на своето обединение, малко предполагаха, че армията на Hail Of Bullets ще се разрастне със скоростта на ударна вълна от ядрен взрив, но след пръвата кампания, “…Of Frost And War”, на практика в тази тенденция се съдържаше неоспорима логика – да издадеш концептуален албум, който не е боклук, през 2008 е дело, достойно за уважение. Сега тя се завръща. Войната започва отново и вие ще преживеете ужаса.

Стартиращ със звука на наближаващи бойни самолети, последван от риф, силно напомнящ едновременното избухване на десетки мини, “On Divine Winds” е солиден запис и чудесен пример, че “повече от същото” не винаги е равносилно на досадно повтаряне, особено когато жертвите са толкова много. Не са много обаче бандите, способни да постигнат така убедителен и автентичен звук, а щом стане дума за военен дет метъл, Hail Of Bullets са единствената млада група, готова да се мери с титаните Bolt Thrower. Всяка песен е написана със заслужаващи страхопочитание опит и страст. Там, където God Dethroned (например) се провалят, “On Divine Winds” къса крайници като шрапнел. “Strategy Of Attrition” със своите галопиращи барабани и стакато риф някак прави скорошния реюниън на Asphyx неуместен, докато Martin van Drunen изразява пълната палитра емоции на обикновения войник чрез продрания си рев на ранен бегемот. Среднотемповата лудост на Obituary и стържещите китари с маркa Rotten Sound градят твърд като бронята на танк материал, но Hail Of Bullets са най–добри в онази кратка, зашеметяващо епична мелодична нишка, пропълзяваща във всяко парче, за да изстреля напрежението до абсолютния му пик. Солото в “The Mukden Incindent” е отлична демонстрация, а “Full Scale War” вика две картини – тази на ентусиазма преди и на кошмара по време на битката. Повечето песни са толкова визуални в своята експресивност, че съзнанието автоматично рисува гигантски военни кораби, въздушни машини, яростна сеч...

...а след това идва момент, когато клането е свършило, хладният дъжд отмива кръвта от обезобразените трупове, отрупали полето, а от отломките на нещо, което някога е било град, се носи пушек на талази. С “On Divine Winds” Hail Of Bullets постигат втората си голяма победа. Те не се стремят към повече завоевания, нито са се наели с расова хигиенизация. Правят го, защото им харесва и са едни от най–добрите.