Demon Hunter са сред по-характерните групи от жанра на християнския метълкор. Тежки, агресивни, автори на немалко запомнящи се, но и на доста забравими парчета. Повечето им албуми някак процентово си разпределят траковете на хитове и на добре изпълнени почти-клишета. Последният път, когато издадоха песни от първия тип, беше преди три години. “Death” и “Artificial Light” още се въртят. Време е за допълнение към списъка с хитовете.
“Outlive” е резултатът на тригодишната пауза, и са му нужни четири трака, за да се раздвижи и въведе в подобаващ ред. Започва се с типична интродукция, след което се обаждат два незабележителни трака, чрез които дедуцираме немаловажен факт – тук нещо не е както трябва. Работата на Demon Hunter почти винаги е била завидна в отношение обработка – плътни, тежки и изпълващи инструментали се възползваха от пъстър честотен диапазон. Е, този път парчетата са мастерирани, все едно са алтернативен хард рок. Китарите само щипкат нежно бузките, високите честоти се реят ненужно из пространството... Но проблемът е категорично в тази сфера, тъй като самите изпълнения са стабилни, както винаги (което е очаквано от музиканти с толкова опит). Не след дълго и друго прави впечатление – почти не се чува типичното дрезгаво крещене на Ryan Clark. Работата му тук е преобладаващо с чисти вокали, с които той винаги се е справял отличително. Но въпросът е къде отиде яростта на този състав? Има по-тежки опити като “Cold Blood”, но липсва гневът. Усеща се умора, което, изглежда, е предвидената тема в този труд – осезаемо е. И макар че адмирации са нужни, задето внушението на това чувство става с такава лекота, същото усещане не може да надскочи описанието “приятно”, и то основно ако не се заслушваш в текста. А и ако трябва да сме честни – Demon Hunter са се справяли със същата тематика много по-успешно в миналото. За сметка на това, баладата “One Step Behind” е красиво изпълнена и безконфликтна спрямо проблемите с мастеринга. Но едва ли много хора прибягват тъкмо до Demon Hunter за балади. Или пък парчета, напомнящи средната ера на Skillet. Skillet-оподобни банди има много, Demon Hunter-оподобни – йок. Девет трака трябва да се изредят, за да достигнем до нещо по-познато – “One Less”, която пак бледнее спрямо многото примери за здрав метълкор в дискографията им. А за финал: изданието е поредното, в което бонус траковете се оказват по-добри от основната порция. В случая също по-добре обработени и по-уместни.
“Outlive” е отличителен труд. Той се отдалечава от метълкора, както и от формулите на най-добрите попадения на състава. Невъзможно е да бъде описан като неприятен или грешен, но дори с по-леки парчета, Ловците са се справяли най-малкото по-енергично. Тук липсва хъс, и макар че изпълненията са стабилни, тази ленивост, в комбинация с неподходящата обработка и категоричната липса на хит, няма как да доведе до препоръка. Такава промяна беше загатната в последната изява на групата, но не изглеждаше като да е в такъв мащаб. Особено след тригодишна ‘почивка’. Аудитория за този тип албум определено има, но би било трудно феновете (или поне тези от тях, които са фенове заради музиката им) да останат доволни. А занапред... очакваме или пълна промяна и смяна на жанра, или експлозия. Може би дори и двете.
