Не са много групите, успели да наложат свой собствен стил в света на метъла през последните години. Още в дебюта си “Sahara” Orphaned Land очертаха пътя на бъдещите си успехи, смесвайки по уникален начин екстремен метъл с ориенталски мотиви. След второто им отроче – “El Norra Alila”, обаче последва огромна пауза в кариерата на бандата, причинена от конфликтите в родната страна на музикантите – Израел – място, в което наистина не е лесно да правиш такава музика. През 2004-та бандата като по чудо се завърна на музикалната сцена с шедьовъра “Mabool”, който ни увери, че чакането си е заслужавало. Албумът демонстрира невероятно развитие в звученето, предлагайки един по-прогресарски подход, но запазвайки това, с което групата стана уникална. А след това - отново огромна пауза от шест години...

…преди съставът да се завърне с новата си музикална съкровищница, наречена “The Neverending Way of ORwarriOR”. От музикална гледна точка, албумът е логично продължение на предшественика си, но излъчва една по-различна и свежа атмосфера, в основата на която вероятно стои експериментаторът Steven Wilson, помогнал за смесването на записа и допринесъл с някои идеи. Записът отново е концептуален и разказва за битката между светлината и мрака, една доста абстрактна тема, в която са преплетени много представи. Интересна е гледната точка на бандата, която изравнява всички религии - за нея всички религиозни конфликти са напълно безсмислени, както може да видите и на изключително оригиналната нова фотосесия.

Началото поставя хитовата “Sapari”, която ни дава яснота за това, че групата и този път е запазил силата си. Женските вокали са невероятни, а ориенталските мотиви са смесени успешно с тежките рифове. От втората песен натам обаче албумът се спуска по една по-сложна, по-дълбока прогресарска линия – от “From Broken Vessels” през двете увлекателни части на “The Path”, до невероятна баладична епопея “The Warrior”. “Disciples Of The Sacred Oath 2” е може би кулминацията на албума и едно от най-добрите и сложни парчета, преминаващо през различни смени на темпото и настроението. “New Jerusalem” е уникална драматична песен с доста силно въздействащ текст. “Barakah” и особено “Codeword: Uprising” ни показват екстремната страна на Orphaned Land, представлявайки най-тежките парчета в тавата. Закриващата “In Thy Never Ending Way” придава чувство за концептуална завършеност и ни предлага един красив и лиричен край. Заслужават да се споменат и кратките акустични интерлюдии, които са наистина прочувствени и впечатляващи.

Няма да е грешно, ако обобщим, че това е най-амбициозният и завършен албум на бандата досега и едно от най-силните заглавия на 2010-а година. Ако и следващото им отроче се окаже на подобно ниво, то аз съм готов да чакам още шест години за него.