Само допреди няколко седмици Trigger The Bloodshed бяха считани за една от най–представителните групи от новата вълна в дет метъла, началото на която бе дадено от амбициозни, продуктивни и кадърни млади музиканти като Job For A Cowboy, Annotations Of An Autopsy, Success Will Write Apocalypse Across The Sky - все брутални състави, чийто комерсиален успех пребори финансовите постижения на ветерани от ранга на Deicide и Suffocation със смущаващи скорост и лекота. Това по никакъв начин не омаловажава факта, че почти всяка една от тези банди, превърнали се в ярък символ на всичко, което не е наред с дет метъла – ошлайфана до безумен роботски саунд продукция, често дразнещи кораджийски моменти и твърде много бластбийтове за сметка на постната композиторска работа - намира подкрепа основно в лицето на тийнейджъри, които явно никога не са били изкушени от произведенията на истински доминиращите през новия век творци, Nile и Behemoth. С “The Great Depression” от 2009-та Trigger The Bloodshed, няколко английски момчета, жадни за свирене на границата между човешките и паранормалните възможности, си спечелиха статута едва ли не на аномалия в екстремната музика (главно благодарение на шовинизма, с който често се проявява специализираната преса на Острова в отчаян опит да открие наследник на лидерите от миналото Carcass, Benediction и Cancer), а дали бе заслужено или не, ще прецените вие. Оказва се обаче, че добър или лош, този албум даде знак за предстоящото събитие, случило се с темповете на зверския звуков тътен. За истинското израстване на групата, нейното развитие и влизане в пантеона на най–големите.

“Degenerate” унищожава създалото се вече впечатление така безпроблемно, както танкът от обложката би разрушил цял квартал. Впечатляващ е творческият ръст, постигнат от момчетата за толкова малък времеви толеранс, а да ги причисляваме към новата вълна е несериозно, не защото не принадлежат към нея, а поради гигантската разлика между техните умения и постигнатото от колегите им. Техничен, екстремен, могъщ, но и изчистен от всякакъв пълнеж, записът очарова най-вече с нестандартната мисъл, вложена в него – стегнато, ала разчупено композиране; задъхана, но постоянно променяща се динамика; зловеща бруталност, чийто сблъсък със забиващата се като гвоздей в главата мелодичност предизвиква нещо, силно напомнящо експлозия. Слушайки “Degenerate”, човек чува толкова много групи – той е изграден от всички онези компоненти, превърнали “I, Monarch” на Hate Eternal и “Organic Hallucinosis” на Decapitated в монументални албуми, но в същото време англичаните съумяват да филтрират влиянията си през своето собствено творческо съзнание, така че да осъществят стремежа към разпознаваемо звучене, съпътстващ големия музикант. Още по–ценно в случая е, че Trigger The Bloodshed не се страхуват да боравят с изразните средства на различни стилове. Лесно се усеща как от светкавично темпо песните преминават в провлачени Pantera рифове; чрез “De–Breed” слушателят получава няколко Meshuggah шамара за тонус, а “Dead Vein” съдържа блек метъл мотив, който за секунди напомпва душата с отровно–мизантропична енергия и засрамва леко надценените Order Of Ennead. Новият барабанист Dan Wilding (Aborted) раздвижва звученето с много преходи и за разлика от Max Blunos, който предизвикваше асоциации с шевна машина, свири изключително музикантски, вливайки свежест и разнообразие в сложно аранжираните песни. Ангажирани с всевъзможните проблеми в социума, текстовете са още една предпоставка да говорим за “Degenerate” като за един от добре премислените, майсторски изсвирени и прецизно осъществени дет албуми на годината.

Това автоматично означава, че Trigger The Bloodshed заслужиха популярността, с която се ползват. Сега остава да видим докъде ще стигнат, ако надраснат актуалното издание...