Има групи, на които просто можеш да разчиташ за определени неща. Някои могат винаги да предложат качество, други – количество, трети винаги предлагат разнообразие, а други... атмосфера. Adrenaline Mob са от последните. Пълнометражен албум от тях не сме чували от достатъчно дълго време, а този, с продължение от един час, даже и по кината може да го очакваме.

Но въпросът е какво се предлага в тази продължителност. Както традицията повелява, има нови членове – басист и барабанист. Да ги споменавам няма смисъл, защото шансовете да присъстват след някоя и друга година пак са малки. Но! Докато Russell Allen е на позицията си, основна загуба няма как да има. И е тъкмо така и тук. Първи трак, очакване, първи риф... и вече знаем, че всичко е точно. Елементарен, плътен, здрав, класически – стил, олицетворяващ тези думи в най-добрия смисъл. В “We the People” идеята за метъл от златната ера се усеща повече – разбира се, прекарана през правилната призма. Изразява се в малки вметки из рифовете, в малки промени на интонацията или стила на пеене, по време на вокалната работа, имплементирани безкомпромисно. А обработката на парчетата, както се очаква от такива музиканти, е достойна. Обаче се появява един проблем, който става все по-типичен в последно време. Макар атмосферата да е налице, макар стилът да е в основи същия, макар всичко по формула да е точно – липсва същински хит, особено в сравнение предишните две издания. Групата никога не е била известна като машина за хитове, но пък поне едно дефинитивно парче винаги е било налице. Тук всичко е изравнено. Донякъде, това не е проблем. Но от друга страна, това, че почти нищо не остава в главата в цялост след прослушване на записа, вече може да се нарече проблем. Зависи и от очакванията – тук философията, вдъхновението и идеята на труда са по-различни. Бандата разказва, че това е по-политическа творба, вдъхновена от развиващите се напоследък събития в Щатите. Но за това, освен ако не ви го кажат, едва ли ще се досетите – не се усеща нито по име на песен, нито по съдържание. Метафорите са основно абстрактни – дали нарочно или не, няма как да се знае, но почти всичко звучи подобаващо като за метъл издание.

Определено “We the People” не е най-доброто, на което Adrenaline Mob са способни в някои аспекти. Но е качествено и на място, а цялостната презентация, на която са способни, както винаги е чаровна, в техния типичен стил, което в крайна сметка призовава да се даде препоръка за този албум. Стилът е променен по правилен, минимален начин, колкото да се представи вариация и да бъде интересно. А липсата на убер-хит все се преживява, предвид, че не е трудно да си представите как няколко от парчетата тук са с потенциал за концертен химн. Пък дали тогава ще е в името на революцията или бирата... не би имало значение.