Дебютният албум на Ov Hell е едно от безспорните събития на блек метъл сцената тази година. Винаги когато персонажи, увековечили имената си в колоси като Gorgoroth, Dimmu Borgir, Enslaved, Satyricon и 1349, обединят сили, критици и фенове неминуемо започват да таят надежди за чудовищно свирепа творба. За съжаление тук нещата не са се получили.
“The Underworld Regime” е издание, което въпреки своите достойнства може спокойно да бъде подминато. Песните са прокълнати с леденостудена, злокобна и нечестива атмосфера, както и с характерния композиторски почерк на King, но напук на доброто впечатление, което първоначално създават, бързо и с лекота се изтриват от паметта. Да, “The Devil’s Harlot”, “Invokeri” и “Acts of Sin” завихрят буря от прокобни звуци, но те се явяват изключения в един шаблонен (“Krigsatte Faner” презаписана версия на “Wound Upon Wound” ли е?) и насила написан албум. Проблемът е, че не липсват няколко добри идеи, но повечето от тях са погребани под ужасния звук. Работата по продуцирането е свършена толкова зле, че дори когато Frost решава да разнообрази скучните си изпълнения, е трудно да бъдат чути преходи и отчетливи удари по касите. Бас партиите на скандалния и заслужено презрян King, който трябваше да блести най-много в този запис, просто ги няма, като изключим няколко тихи тътена. Дори и да приемем, че това е нещо обичайно за блека, остава въпросът за качеството на самата музика. По него можем да кажем, че в “The Underworld Regime” не цари абсолютен произвол, но рискът от заблуда и дезориентация е голям. Нито Ice Dale, нито Teloch показват някакъв ентусиазъм и китарите им стържат с ужасяваща монотонност, а единствения човек, даващ нещо от себе си, се оказва Shagrath, който до съвсем скоро отричаше възможността да реве в друга банда освен Dimmu Borgir.
Все пак, ако сте начинаещи в блека има голяма вероятност дискът да ви хареса. Нравственото ви състояние също е определящ фактор: колкото по-навътре сте в греха, толкова по-изкривено виждате света и въртите издания като това тук. Аз лично предпочитам да забравя “The Underworld Regime”, коцентрирайки цялото си внимание върху задаващия се Watain.
