Vegard Sverre Tveitan, познат на широката публика като Ihsahn, е култова фигура, ползваща се с уважение не само в блек средите, а и в кръга от хора, които са привлечени от нестандартните музикални форми. Норвежецът сякаш от самата си поява на сцената преживява постоянно творческо опиянение. Навсякъде бива определян като перфекционист, работохолик, човек с амбицията да промени представите ни за метъла. Като личност, която категорично поставя изкуството пред търговията и изпитва неутолимата жажда да създава, докато е способен да го прави.
Сега гениалният композитор ни представя своя същински триумф, неповторимия “After”. Албум, който не само не се вписва в никакви стилови рамки и отрича нормите, а създава впечатлението, че Ihsahn е способен да диктува правилата в есктремния сектор така, както го правеше неотдавна под емблемата на Emperor. Записът е съвършен и бетонира мястото на легендарния експериментатор на върха. Безмислено е да се търсят недостатъци. Всяка песен е изпипана с феноменална прецизност и разкрива нови, неподозирани хоризонти пред тежката музика. Композициите са плод на невероятното въображение, заплетените ходове и завладяващите пируети на мисълта на Ihsahn. След титаничния “AngL” е необяснимо как Императорът не просто поддържа високото ниво, а и успява да надгражда. Новият албум има две големи преимущества, с които превъзхожда почти всичко, излязло през последните десетина години. Първото е в още по-комплексните, завършени и вълнуващи парчета, а второто - в новаторството. В толкова екстремния звук е въведен саксофон – инструмент, нямащ нищо общо с метъла. Учудващо е, че крайният резултат не е смешен и нехомогенен, а именно саксът превъзходно дооформя песните и прави по-силна атмосферичността и въздействието им. “Undercurrent” и “On The Shores” са величествени и недостижими, изключително песимистични и облечени в мистерия. Не става дума просто за успешно прогресиращи, изградени върху различни, но свързани секции композиции, а за полет. Полет над всякакви ограничения и канони. Тук се получава катастрофа между противоположни, на пръв поглед несъвместими чувства, както и фамозни разсвирвания. Мащабността в този случай е изумителна - сякаш Ihsahn си акомпанира с малък, но перфектно сработен оркестър. “A Grave Inversed” пък показва, че норвежецът все още не е забравил блекаджийските си корени, което с времето става все по-вероятно. Стихийна, разрушаваща, но не и хаотична, песента рисува картини на природни бедствия.
В “After” има от всичко: агресивни рифове, акустични плетеници, груби, зловещи ревове наред с топли, чувствени вокали, шредърски сола, клавири... Добавяйки и джазменското настроение, получаваме огромна, красива мозайка, където обаче всяко камъче е от значение.
Пътят до третия солов албум на норвежката икона (клиширано или не, той е точно икона) не бе лесен и изискваше жертви, най-голямата от които - прекъсването на всякаква дейност с Emperor. Цената наистина е висока, но очевидно мултиинструментралистът само така може да си позволи пълна свобода и разгръщане на потенциала си. Освен това ние, обикновените фенове, сме ощастливени с нещо огромно, което тепърва ще се доказва. Ihsahn оставя поредната дълбока следа в световното културно наследство, а “After”, макар и бутиков (както биха се изразили някои специалисти), е задължителен. Не само за прог интелектуалците, а за всеки един от вас, който вярва в безсмъртието на екстремната музика.
