Изумителни са творческата енергия и нестихващият ентусиазъм, които продължават да задвижват добре сработените механизми на яростната машина на Peter “Peavy” Wagner. Независимо от всички промени в състава на Rage през годините, вокалният титан винаги съумява да привлече талантливи музиканти за своята вече над тридесетгодишна кауза. Може би именно тези промени са истинският двигател на триото и тайната, която подържа жизнените му показатели, помагайки му да продължи там, където повечето банди пропадат в бездната на творческия застой.

“Seasons of the Black” е двадесет и третият студиен албум на бандата и втори с новопокръстените членове Marcos Rodriguez и Vassilios “Lucky” Maniatopoulos. Макар да му е отредено достойно място в дискографията на Rage, истинската индивидуалност на материала изпъква като наследник на “The Devil Strikes Again”. Това се усеща както визуално в дизайна на обложките, така и чисто музикално – сякаш и двата албума продължават пътя на триото, но в собствена, нова посока.

Откриващото едноименно парче навява призрачна атмосфера, която е безмилостно разсечена от яростни китарни рифове и експлозивни ударни партии. Заразителният припев и бушуващата енергия, която струи от него, недвусмислено ни напомнят за златните години на Rage и разсяват всяко съмнение около възможностите и формата на Peavy. Мелодичната “Serpents In Disguise” предлага позната структура и вариации във вокално отношение, докато “Blackened Karma” залага на сурово и по-твърдо звучене. “Time Will Tell” на свой ред се завръща към корените на класическия олдскуул стил на групата със своето умерено темпо и напевни вокали. Полъх от отминалите дни носи и “Septic Bite”, заредена с мощни китарни рифове и експресивни вокали. Поредният яростен удар нанася “Walk Among the Dead”, наситена с експлозия от китарно-ударни партии и мелодични рефрени. Темпото не спада и в “All We Know is Not”, която на свой ред се фокусира повече върху вокалните умения на Peavy. Кратко затишие от извилата се метъл буря идва с “Gaia”, което играе ролята на интро към оставащите три композиции. Акустичните китари и успокояващите природни звуци бързо отстъпват място на безмилостния тътен, възвестяващ началото на “Justify” – достоен претендент за най-разчупена и запомняща се песен в албума. Тя съчетава в себе си всички елементи, които изграждат познатия и любим образ на Rage: енергично темпо, мелодични китари и извисяващи се над тях напевни вокали. Следва “Bloodshed in Paradise”, която отново ни връща към суровото и агресивно звучене на групата. Интересен избор за закриващ трак е почти баладичната пиеса “Farewell“, която е и най-продължителната в албума. Сякаш след бясното препускане, бандата укротява темпото, за да съумее да предаде достойно емоцията и посланието, криещи се зад епичните вокали и чистите, дори нежни на моменти китари.

Макар и излязъл едва 14 месеца след “The Devil Strikes Again” и замислян като негово продължените, “Seasons of the Black” не само надгражда вече създаденото, но и съумява да се открои и дори да надмине своя предшественик. Немската машина е все така неумолима и устремена в умението си да изгражда устоите на класическия хеви метъл. Можем спокойно да кажем, че Rage не само продължават уверено по своя път, но и преживяват отново едни от най-славните години в кариерата си.