Ревюта
Група: Accept
Албум: The Rise of Chaos
Автор: Arwen
Август, 2017

Макар традициите да не са това, което бяха, класическият хеви метъл все още има верни последователи и съумява да оцелее сред всички нови тенденции и многобройни стилови течения. Като едни от законодателите на жанра, Accept винаги са имали специално място в сърцата на поколения фенове. Верни на себе си, тевтонските величия продължават уверено своя поход и предлагат точно това, което се очаква от тях – първокласна порция класически метъл, без компромиси.

Визуално и концептуално, “The Rise of Chaos” цели да пресъздаде широко застъпваната напоследък тема за деструктивната промяна в света. Самият Wolf Hoffmann споделя в интервю, че идеята зад албума се е появила внезапно и “наистина сякаш се вписва във времената, в които живеем”.

Откриващият трак “Die by the Sword” се движи в средно темпо и макар да съдържа в себе си много от характерните за бандата запазени марки, звучи някак вяло и монотонно. Същото важи и за “Hole in the Head“, която не впечатлява с никакви особени качества. Първият по-сериозен удар нанася заглавното парче, заредено с взривоопасна доза мелодични сола, препускаща ритъм секция и чудесните вокали на Mark Tornillo. Неслучайно композицията е избрана за пилотен сингъл – сякаш с гордо вдигната глава възвестява, че бандата все още знае как се кове стоманата. В “Koolaid” отново е заложено на умереното темпо, докато “No Regrets” атакува с бунтарски дух и много енергия. Песента е добре балансирана между режещи китарни рифове, заразителни рефрени и вихрени сола. “Analog Man” е интересна комбинация между олдскуул звук и лирики, изследващи новите технологии. На свой ред “What’s Done Is Done” отново вдига градуса на настроението и е от онзи тип парчета, които влизат почти моментално под кожата. Следва “Worlds Colliding”, която без особени претенции кротко отстъпва място на може би най-силната композиция в албума – “Carry the Weight”. Тя експлодира с мощни китарно-ударни партии, епични вокали, прекрасни сола и енергично темпо – всичко, което можем да очакваме от титани като Accept. И го получаваме, с различен интензитет, но за сметка на това поднесено с много ентусиазъм и хъс – от първа до последна песен. Изключение не прави и закриващата “Race to Extinction”, която поставя финалния щрих на един изпипан с немска прецизност албум.

Със своя 15-и студиен запис Accept за пореден път доказват, че са се завърнали не просто за да продължат за издават, а за да предлагат качествена музика. Две неща изпъкват най-силно тук: вокалните възможности на Mark Tornillo, които са на все същото високо ниво, и фактът, че тевтонците продължават да следват своята добре работеща рецепта за успех. А на нас ни остава да се надяваме, че уроците по класически хеви метъл ще бъдат все така интензивни и занапред.

« Обратно
Коментари   Коментирай!