Настана 2011-та година, а това може да означава само едно – дойде време една група традиционно да се разпише с убийствената си музика. Те са Amon Amarth, а името им се е превърнало в институция в мелодет средите и е асоциирано с постоянство, продуктивност и качество. Изградили уникално собствено звучене, шведите биват често критикувани и обвинявани в тотално зацикляне и безидейност. Стилът на бандата наистина почти не се е променил през годините, но пък и фактът, че така и не издадоха слаб запис също трудно може да се оспорва. С осмата си творба, озаглавена “Surtur Rising”, Amon Amarth не нарушават традицията, а дори патентоват името си с още по-голяма решителност и убедителност!
Агресивните вокали от Johan Hegg са отново на линия – силни както винаги, а китарните дуети, изграждани от Olavi Mikkonen и Johan Soderberg, пилят запомнящи се рифове и мелодии над главите ни. Ритъм секцията, съставена от Ted Lundstrom на баса и Fredrik Andersson зад барабаните допълва картината със завидна техника. Както си личи, всичко задължително и типично за Amon Amarth е тук.
Тематиката на текстовете също едва ли някога ще се промени, а скандинавската митология сякаш е неизчерпаема за стиховете на шведите. Ударното начало е дадено от култовата “War Of The Gods”, напомняща на откриващото парче от “Twilight Of The Thunder God”. Тя разказва за войната между Асите и Ваните, която е и първото масово сражение след създаването на света от боговете. В центъра на събитията се озовава Мимир, чиято отрязана глава се превръща в спътник на Один, за да му дава съвети и разкрива тайни познания. Парчето би било перфектен концертен унищожител, благодарение на зареждащата енергия и запомнящите се мелодични китарни партии. “Tock’s Taunt – Loke’s Treachery Part II” е среднотемпов чук с огнена атмосфера и силно китарно соло, а нечестивото убийство на Балдур от брат му Хьод е предадено перфектно откъм усещане и настроение. С “Destroyer Of The Universe” идва моментът, в който централната фигура в албума - Сурт, кралят и водач на огнените гиганти, считани за най-старите същества в деветте свята на северната митология, е представен на слушателите. Песента изобразява битката между Сурт и бога Фрей, която има богата и интересна история – Фрей предава магическия си меч, за да се ожени за женски гигант. Сурт побеждава в неравностойната борба и потапя всичките девет свята в огън със същия меч – картина, която можем да видим и на обложката. “Slaves Of Fear” е творба, която с текста си може да бъде актуална и в днешни дни и представлява отваряне на очите на всички “роби” за религията и оковите, в които тя ги държи. Идеологията на древните викингски племена е най-добре представена в “Live Without Regrets” – поредния химн от Amon Amarth, посветен на безстрашието от смъртта. “The Last Stand Of Frej” е първата истински баладична песен в тавата - славната битка е отново в центъра на нашето внимание, този път поднесена ог гледната точка на Фрей, редом с последните му мисли преди смъртта. Чест и достойнство са ключовите думи, а смелостта на загубилия, посрещащ гибелта си с гордо вдигната глава, го прави истинския победител. “For Victory or Death” е второто сериозно анти-религиозно парче, а въстанието означава само едно – война, последствията от която са ясно показани в “Wrath Of The Norseman”. Подсилено от мрачната си атмосфера, то разказва за последния оцелял и обречен на смърт враг, лежащ в средата на бойното поле и съзиращ нанесените щети. “A Beast Am I” е най-агресивната и скоростна бичкия тук, готова да отвинти главите ни, а след това да скача лудо върху грохналите ни тела. Звярът е вълкът Фенрир, отхапал ръката на Тир и чакащ Рагнарок, за да се освободи и нахвърли върху боговете. Закриващата “Doom Over Dead Man”, подплатена от атмосферични клавишни, може да се отнася както към викинг, така и към обикновен съвременен човек, изживял непълноценен живот и не оставил нищо значително зад гърба си. Меланхолия и болка се леят от всяка секунда, а Amon Amarth доказват за пореден път, че знаят как да въздействат на легионите си почитатели. Осмелилите се да закупят специалното издание на албума ще получат уникалния кавър на “Aerials” - един от най-големите хитове на System of a Down, интересно пречупен през гледната точка на шведите.
Amon Amarth продължават своя дълъг приключенски поход към безсмъртието, което ги очаква. С албум като “Surtur Rising” те си гарантират почетно място във викингския небосклон и заявяват гордо, че след хиляди години ще бъдат възпявани така, както днес те самите увековечават върховните божества от митологията.
