Meshuggah провеждат своите изследвания в територии, които излъчват студенината на недостижимостта от човека. До този момент бе крайно трудно да се формулира подходящо определение за музикалните (и инженерни) инвенции на петимата. Докато те - шведските техници, съвсем закономерно са считани за една от най-ярките звезди в цяла система от екстремни галактики, някак естествено възниква въпроса с какво и колко още могат да допринесат за развитието и, разбира се, обездушаването на метъла. В отговор Meshuggah усложняват механизма (“Catch 33”) и съставят нови аксиоми (“obZen”), привеждайки прогресив, маткор и кибер траш под общ знаменател в най-сложното от всички сложни уравнения. Днес точното определение е формулирано. В една единствена дума: “Koloss”-ално. И наистина, инвенциите на Meshuggah са от точно такова значение за метъла.

Албумите на Meshuggah не са предназначени за слушане. Главната функция, която изпълняват, е нанасяне на трайни повреди в главния мозък. Сух, безжизнен, лишен от емоции, лишен от собствени решения, освен предварително зададените му команди, е и “Koloss”. С него Meshuggah подчертано търсят връщане към по-“органичния” звук на “Nothing” и “Chaosphere”, към годините около окончателното превръщане на шведите в жреци на новото време. Динамично време, което изисква своята/динамична музика.

В действителност “Koloss” не омръзва. Няма начин да доскучае, независимо от броя на срещите с него. Той спира да бъде “ползван” тогава, когато е нарушена строго индивидуалната за всеки организъм граница на търпимост. Което е твърде късно – организмът вече е почти напълно опустошен от отровата на Meshuggah. От тоновете желязо, под които те сплесква “I Am Colossus”. От ядрената експлозия на “Koloss”-алния риф в “Koloss”-алната “Behind the Sun”. От полиритмичните удари на Haake и безмилостния рев на Kidman. От осемструнните вериги.

От болка.

Никой от новопоявилите се джент-ълмени, даже очарователните господа Textures и TesseracT, не е постигал тази наситеност и този обем; не е местил тези камари от рифове, по които трошим собствените си кости в “Koloss”. Дума да не става за атмосферата (на заразна шизофрения) или усещането за завършеност. Огромна крачка напред – едва ли, но “Koloss” е точно толкова тежък, колкото е твърда позицията на Meshuggah като уникална банда, отговорна за озвучаването на господстващите модерни технологии и влиянието им в живота на съвременния човек. “Koloss” сдъвква цялата органична материя наоколо. Сдъвква я в металните си челюсти и вместо да я изплюе обратно, започва да я облива със сярна киселина в своя “стомах”.