Anathema са сред уникалните представители на рок музиката през последните двадесет години. Банда, която е “излежала” своята присъда, при нужда винаги е успявала да намери алтернатива и още от своето начало е вперила поглед във вечността. Anathema – един колективен ум, една “тиха енигма”, търпи промени (към добро) в стила си, но ако до “A Natural Disaster” промените бяха най-осезаеми там, “We’re Here Because We’re Here” бе декларация за значителна промяна в светоусещането на британците. Те са търсещи, съзерцателни и безстрашни творци. Съзнавайки колко значимо, разнообразно, обаятелно е създаденото от тях, става трудно да избегнем мисълта, че бандата се е развила изумително бързо. Защото творчеството на Anathema се свързва с живота, на него са посветени няколко (светли, вдъхновени, изобретателни) души.
И още стотици, хиляди, стотици хиляди животи. Anathema е проклятие. Когато те застигне, не можеш да избягаш от него, докато не дойде добрият ден да напуснеш. Но какво щастливо проклятие е това! Понякога навява и (не)лека печал, за да има в повече (емоции). Но ливърпулците притежават впечатляващ талант да срещат противоположностите по ефектен начин, най-добре личащ в последните им албуми. Това правят и в “Weather Systems” - философски албум, вододел между земното и небесното начало; сблъсък на позитивната енергия при късните Anathema с носталгичната и нежна меланхолия, заложена в сърцевината на класическите им албуми.
“Постановката” в две части “Untouchable” поставя хармонично начало. Споени и чрез огледалния образ на залязващото слънце, песните са наситени с най-личната лирика на Vincent. Акцентът пада върху разтърсващите послания: “Никога не съм предавал доверието ти / Никога не съм предавал вярата ти / Никога няма да захвърля сърцето ти / Никога няма да забравя твоето лице.” На няколко равнища са противопоставени хармонията, постигната и в “We’re Here…” с отчаянието, самотата, дълбоката покруса, усещането за празнота и пропълзяващ край… “The Lost Child”, например, прави такава смяна в емоционалната настройка, че ако организмът ти е по-изтощен, има немалка вероятност да ти причернее. Заслепяващите лъчи на пролетното слънце се опитват, но точно тук някак не успяват да пробият в мрака на собственото ти настроение.
“Weather Systems” е пленителен атмосферичен рок. Много по-голяма площ е предоставена на Lee Douglas, която определено допринася с великолепни вокали. “The Lightning Song” е изцяло тя, но в заключителната минута (и половина) John засилва мълниеносния ритъм, а глас и барабани се сливат в стремеж към небесната шир. Тази песен показва колко много обичат живота Anathema. Той е основен мотив и в покъртителната “Internal Landscapes”, най-проницателният край на техен албум до момента.
“The Storm Before the Calm” обаче е най-смелата песен в “Weather Systems”, каквато е например “Closеr” (особено подходяща за саундтрак на филм по Айзък Азимов) в “A Natural Disaster”. Тук Anathema оставят музиката, както пее самият Vincent, да “спада и извира”, да се превърне в природна стихия. Композицията има две основни части, които спокойно могат да се нарекат на двете явления в заглавието. “Бурята” се вихри в бийтове, мрачни клавиши и синтезатори, докато “Затишието” е обрисувано в психеделични акорди (препратка към шедьовъра на US Christmas “Run Thick in the Night”), които перфектно прогресират в екстазната кулминация на целия албум.
Доста повече от страхотен албум, “Weather Systems” е прогнозата на времето в душата ти.
