Cannibal Corpse все още еякулират кръв, размазват лица с чукове и содомизират с месарски куки, а това означава много. Никой не би очаквал нещо по-хуманно от тях и точно там е ключът към непоклатимата им позиция в основите на тази машина за смилане на кости, която наричаме американска дет метъл сцена – те са група, на която може да се разчита. Винаги. Даже в по-противоречиво приет албум като “Evisceration Plague” на практика няма нищо нередно; може би не бяха достатъчно директни в подхода си, за да удовлетворят садистичните наклонности на различни фенове на стари и нови ери, вокали, китаристи, обложки и т.н., но името пак тежеше, измъкваше ги. Cannibal Corpse – кървища, канибали, трупове, смърт. Ако комерсиалният успех се измерваше в броя зверства, които се случват за един албум време, тогава квинтетът щеше да седи върху купчина обезобразени човешки тела, пийвайки кръв от златни бокали и пушейки наргиле, като всмукват вместо от традиционните маркучи - от прецизно скъсени с градинарска ножица чревца.
Добре е да не се подминава факта, че нагарчащият вкус на леко разочарование от “Evisceration Plague” не се дължеше на достатъчно жестоките кланици (“Priests of Sodom”, “To Decompose”, “Beheading and Burning”), в които се развиваше традиционният сблъсък на човека с богатия арсенал от остри предмети на д-р Corpsegrinder – усещането по-скоро бе предизвикано от предшественика “Kill”, където изродите от Бъфало наложиха нов стандарт в бруталния психо-дет метъл. Вдигнаха летвата много високо. Така със следващия албум трябваше да преминат през неoбходимия “катарзис”, за да бъдат сега готови за ново мъчение. А реалността е такава: когато мъчат Cannibal Corpse, и Glen Benton си стои послушно.
“Torture” е маниакален. След двадесет и две години на чело на гор династията, американците продължават да са най-успешната банда в жанра; зомбираният им ужас разклаща психиката на родителите, чиито родители все още треперят при спомена за “Butchered at Birth”. Няма знак на умора. Името им носи нови и нови кошмари, то е контекстов синоним на чистата бруталност. “Torture” е звукът на всичко това – на годините власт, на консерватизма, на безскрупулния кървав дет. Трети пореден албум от състава, отговорен за “Kill” и трети пореден с неофициален шести член на опасните рецидиви, продуцента Erik Rutan, това е Cannibal Corpse в перфектни пропорции. Песните, освен тежки като някое чудовище от Мезозоя, са раздвижени и заредени с вълнуващи идеи. Обичайните ултратехнични обрати в темпото си вършат работата, като дават на ветераните нови възможности да вдъхнат респект на самозабравилите се деткор насекоми-вредители, които така упорито досаждат на сцената. Грандиозна бавна мелодия в (Nile-ски кръстената) “Sarcophagic Frenzy” извежда до фронтовете на Bolt Thrower – можеш да почувстваш, че гранатата всеки момент ще кацне до теб и ще те разкъса на парчета. “Scourge of Iron” е рухваща каменоломна, където рифовете са скали, а Mazurkiewicz поема тътена от тяхното сгромолясване. Пост-Slayer-ското соло, което поставя началото на “Encased In Concrete” и мрачната интерлюдия на “Followed Home Then Killed” се ебават с психиката, докато на стотното слушане вече са ти насадили чиста форма параноя. Въобще, присъединяването на Pat O’Brien към Slayer като заместник на Hanneman в миналогодишното им европейско турне оказва положително влияние върху “Torture”. Ритъм секцията, както винаги, е месомелачка. Alex Webster е написал някои от най-силните бас партии в легендарната си кариера; четириструнните манипулации в “The Strangulation Chair” превозват тоновете тежест, както в “Hammer Smashed Face”. Приятно и особено подходящо за рязане (на пръсти) със сатър, и за всякакви други прояви на гор-кулинария, е темпото на “Rabid”.
Добре известно е, че хиляди банди засмукват звука си от Канибалите, но в резултат нито една от тези банди не звучи по същия начин. Получава се нещо като гротеска на гротеската. Както и да е, за всички тях имаше “Tombs of the Mutilated”, “The Bleeding”, “Vile”, “Kill”, а сега го има и това: 43 минути варварско насилие – методично, без умора и без капка човечност. И средновековните мъчения не са били толкова жестоки, колкото новите дванадесет метода на креативно-извратената щатска дет метъл институция. Изненадващо запомнящ се, достатъчно разнообразен и предостатъчно брутален, ако има албум, който може да обедини всички ери на Cannibal Corpse, силно вероятно е това да се окаже именно “Torture”.
