Ако още не си чувал името The National Evening Express, то значи четеш това ревю точно навреме. Защото след като се запознаеш с тях, има шанс да се задържат в слушалките ти още дълго време. Тази година рокерите от Мелбърн представят едноименното си EP, идващо с гръм и трясък, готово бързо да компенсира очевидната, болезнена липса на забележителни и автентични нови рок албуми и групи през последните години.
Четиричленната формация издава първи запис от пет песни, всички от които са пълни с живот, ентусиазъм и модерен звук, но по-скоро се придържат към класическото рок звучене. Още в самото начало “Shadow of a Former Man” започва да показва завидните китарни таланти на бандата, комбинирани с лесно запомнящи се текстове и парти атмосфера, която неизбежно ще те накара да се пораздвижиш. След това “Energy”, чието име напълно отговаря на целия замисъл тук, идва като глътка свеж въздух със страхотните вокални партии и гръмки рифове. Идеята зад “Let’s Go Crazy” също не се нуждае от много обяснения, описвайки перфектно закачливия звук на уникалната смесица от олдскуул и съвременни рок елементи на The National Evening Express, които нито се вземат твърде сериозно, нито прекаляват, и балансът им през цялото време е идеален. “PTP” е поредният чудесен пример за китарното майсторство и композиторските данни на момчетата от Мелбърн, наподобяващи настроението, познато от култови банди като The Ramones, Guns N’ Roses, Kiss и т.н. Последното парче се казва “Back There Again” и започва бавно, плавно и много по-мелодично, но скоро се трансформира в още една от музикалните гръмотевици в EP-то.
С няколко думи, The National Evening Express успяват да създадат прекрасна бленда от класически и нови влияния, превръщайки ги в едно възхитително позитивно и емоционално зареждащо изживяване, овкусено с огромни дози собствен чар. Явно все пак има надежда, защото австралийците с огромен успех отсрамват и защитават честта на рок сцената, напълнила се с прекалено много комерсиални и позьорски групи и групички напоследък. Дали ще станат новите The Ramones или Clutch e друг въпрос, но поне засега изгледите за бъдещето на The National Evening Express изглеждат добри. Отворена бира, запалена цигара, тонколонките на макс – време е за рокендрол, бейби!
