Няма и седмица след триумфалното пришествие на Pain, Most of Evil Music поднесоха на българския метъл фен още един повод за радост – шоу на траш законодателите Destruction, последната от трите най-големи немски групи в стила, посетили ни само в рамките на настоящата година. Пристигащият от Румъния автобус с музиканти и техника закъсня, което наложи и забавения старт на концерта – вместо в 19, той започна към 20:30 часа. Няма как да не отбележа, че този път в “Blue Box” се събра разочароващо малко публика – няма и 400 души за легендарна и все още толкова силна формация като Destruction са просто тъжна гледка. Е, успяхме да компенсираме скромния си брой с енергия и много отдаденост, което видимо зарадва Schmier и компания.

Събитието откриха хърватите Rising Dream – непретенциозна шесторка, забиваща модерен, китарен пауър метъл с някои по-агресивни елементи. Момчетата се представиха съвсем прилично в рамките на краткия си сет в опит да позагреят все още рехавата тълпа и след по-малко от половин час освободиха подиума. Още отначало пролича, че техниците са осигурили почти перфектен звук – и доста силен, и достатъчно чист, така че да можем да се насладим пълноценно на случващото се на сцената. След минимална пауза под светлините излезе американската спийд метъл бригада Imperious Rex и с добро настроение избичи няколко праволинейни, блъскащи парчета. Пичовете също така направиха нелоши кавър версии на “Metal Gods” на Judas Priest и “The Four Horsemen” на Metallica, което определено се понрави на феновете. Последни от подгряващите бяха италианските трашъри Methedras - доволно еднообразни, но за сметка на това мощни и тежки. Вече готова за хедлайнерите, публиката започна да заформя мошпитове зад първите редици...

Малко преди 11 часа зазвуча интродукцията на “Soul Collector” и под плътни зелени светлини се появи нечестивата троица – Schmier, Mike и Marc. Оттам насетне Касапинът се развихри с безумна ярост сред стените на синята кутия. Прозвучаха култови за всеки трашър класики като “Eternal Ban”, “Death Trap”, “Invincible Force”, “Antichrist” и “Life Without Sense”, наред с по-актуалните “Thrash 'til Death”, “Metal Discharge” и съвсем прясната “D.evolution” – за жалост единственото изпълнено парче от иначе чудесния нов албум на немците. Destruction са една добре смазана машина за насилие и с присъщата си безкомпромисност забиваха пирон след пирон в главите ни. От своя страна, българският фен също знае как да накара една банда да се почувства ценена. Имаше непрестанно пого, зверски хедбенгинг, истерично крещене на текстове, дори няколко опита за стейдждайв, осуетени от охраната – на присъстващите определено не им липсваше ентусиазъм. Дежурното дръм соло на освидетелствания пациент Marc доизби и последните здрави зъби в тълпата, след което бандата ни закла с “Tormentor” и “Cracked Brain”. Химнът “The Butcher Strikes Back” беше избран уж за закриване на вечерта и след като продрахме гърла във възхвала на Destruction, тримата оставиха инструментите и се скриха. Наложен от упорити и мощни възгласи, бисът настъпи няма и минута по-късно, за да изцеди и последната капка енергия, останала у раздаващите се вече час и половина фенове. Чухме три от най-великите парчета на групата: “Curse the Gods”, “Nailed to the Cross” и епохалната “Mad Butcher”. Едва ли някой е мечтал за повече!

Феноменален сетлист, убийствено свирене и малко, но качествена публика. Както сподели Schmier, в България винаги е хубаво да се свири. Какво ни остава, освен да се готвим и за петото им нашествие у нас... Hail to those who obey and believe in Destruction!