В студения петъчен следобед на 15-и и 16-и декември град Враца е както изглежда типично по това време – една българска версия на града Лондон, вечно мъглива и дъждовна, потискаща със студа си и пустотата си. Някъде в есенцията на мъглата обаче се крие една дъга, която ще се появи в града и ще направи много хора усмихнати. Тази дъга се оказа осмото издание на Националния рок фестивал „Рок до края на света”, организиран от Младежки Дом Враца.

Студенината на Враца често се пренася и у врачани. Затова с влизането в залата очакванията за събитието са хората да подкрепят няколко групи и да са крайно незаинтересовани от другите – нещо, което имаше наченки по време на изданието на фестивала преди три години. За щастие, това не се оказа така, което се дължи и на факта, че през двата дни на фестивала нямаше нито една група, която да не накара хората да поклащат глави с музиката и да не остави себе си на сцената след изпълнението. Всеки артист влагаше страстна енергия в музиката си, а тъй като енергията в природата никога не изчезва, тя отиваше при зрителите и се връщаше при тях под формата на аплодисменти и признателност.

И двата концертни дни съчетаваха успешно леките и тежки стилове на рок и метъл жанровете, като всяка група имаше своя чар, за който да се хванеш и да харесаш изкуството, което тя прави. Едно от най-окуражаващите неща на сцената беше, че масово на нея се подвизаваха млади хора, в чиито ръце несъмнено рок музиката на Враца ще е повече от успешна след време. Млади хора имаше и в публиката – позитивни, усмихнати и прекарващи си страхотно. Изобщо, няма защо да се притесняваме за рок обществото във Враца – то е живо и ще остане живо още известно време!

Враца е малък град. Всички тук се познават. Факт е, че през повечето време това не е много в полза на хората, които живеят в града, но има случаи, в които има чар в цялата тази работа. Рок  фестивалът донесе едно страхотно предимство на това всички да са си познати – хора от публиката се качваха постоянно на сцената да пеят, да свирят, дори и да ударят един headbang пред останалите, за да подкрепят свои приятели сред артистите. По този начин фестивалът стана повече от просто концерт на няколко групи – превърна се в по-лично и запомнящо се преживяване, след което всички излизаха радостни и нямаха търпение да се върнат отново.

„Рокът не е просто музика. Той е религия.” С тези думи започна първият ден на фестивала. Оказа се обаче, че това не са просто думи. В края на втората вечер в рамките на не повече от 15 минути няколко от артистите решиха сами да закрият фестивала, като представят на зрителите  написана от тях песен за фестивала с тематичното име „Рок до края на света”, обединявайки се на сцената като една голяма сборна формация и създавайки нещо различно и ефектно за първи път в историята на това събитие. На афтърпартито след втория фестивален ден това голямо рок семейство се сплоти още повече, като си направи импровизирана акустична сесия с кетъринг, бира и още хубава музика.

Светът свърши на 21-ви декември 2012-а година. След няколко години сигурно ще свърши още няколко пъти. Но едно е сигурно: когато му дойде времето, във Враца ще го приемат по един начин – с най-огнената си доза  рок... До края на света.

Национален Рок Фестивал „Рок  До Края на Света”, Младежки Дом, Враца

Снимки: Боряна Нинова