Чувайки името Asking Alexandria, в главата на един любител на тежката музика обикновено излизат две неща. Първо, драмата след смяната на вокалист, който се завърна впоследствие – забранената тема, за която никой не говори, защото всеки път предизвиква дълги и изморителни спорове. Второ, тяхната принадлежност към светата емо троица на групите, които тийнейджърите, навлизащи в hardcore жанровете, боготворят. И макар споровете кой вокалист е по-добър да изглеждат несекващи, то емо периодите на тийнейджърите се оказват фази, които след време предизвикват силно неудобство.
Порастват не само феновете на Asking Alexandria обаче – с годините промяна е настъпила и у самата група, която с новия си едноименен албум предоставя пред слушателите една по-мъдра гледна точка към миналото, настоящето и бъдещето, което предстои за новия (и стар) колектив. Новият проект е едновременно изповед, импровизация и порастване, но най-вече той е едно ново начало, което ще продължи амбициозно вече положеното и с увереност ще покорява нови върхове.
Пътят, по който са тръгнали, действително не е продължение на стария маршрут. “Asking Alexandria” e може би най-осеяният с импровизации проект на групата, притежаващ множество електронни елементи в звученето си. Това намалява тежестта на рифовете и бийтовете, като разграничава силно новия албум от “From Death to Destiny” и още повече от “The Black”. Най-силно изразен такъв стил може да бъде чут в песента “Empire”, в която освен наличието на електроника има и огромна доза рап, каращ слушателя да се чуди дали слуша групата, чийто албум е закупил, или рапъра, уж подвизаващ се като гост-изпълнител. Импровизирането обаче не означава в никакъв случай нещо лошо, а напротив – по този начин се разширяват кръгозори и най-вече се пести ценно време, което да позволи на всеки метълкор фронтмен да запази капацитета на вокалите си. Така Asking се учат от грешките си.
Що се отнася до ученето от грешките, изглежда това не е било проблем за тях. Новата тава на британската банда е огромното дългоочаквано искрено писмо, в което тя поставя на масата и изяснява всички причини за драмата, настъпила в миналото. Самото начало на албума – песента “Alone in a Room” – звучи като извинението на Danny Worsnop към всички, на които обърна гръб преди години. “Vultures” допълва това, бидейки написана кратко преди раздялата на фронтмена с Asking. Самата тя е пример, че все още има неща, които не са завършени и заслужават да пребъдат в настоящето на тази група. Така томахавките са заровени и се “влиза в огъня”, “пренебрегвайки всяко написано правило”, по текстовете на двата излезли досега сингли от този албум, “Into the Fire” и “Where did it go?”.
И макар и вечният двубой Denis - Danny да е чувствителна тема, има няколко неоспорими факта. По отношение на тежките вокали Worsnop изостава и след осакатяването на гласните си струни, едно тяхно възстановяване до предишното им състояние е почти невъзможно. В “Asking Alexandria” липсват тракове, които да залагат на scream и growl пеене, а където ги има, те са силно софтуерно обработени. Затова акцент в този проект се дава на чистите тонове – там Worsnop сияе и постига впечатляващи височини, придружени от специфичната за тембъра му емоционалност и суровост. Динамиката и силата, с които е изпълнена “Vultures” например, са трудно достижими.
Благодарение на тези свои вокални качества, може да се твърди, че Danny е носителят на духа на албума и човекът, на който ще се разчита в бъдеще. А дали това ще изиграе лоша шега, само времето може да покаже. Asking Alexandria в момента е една помъдряла, смела и амбициозна група, готова да открива нови хоризонти. А този път несъмнено ще бъде вълнуващ за следване и именно по тази причина много от феновете, макар и преодолели емо фазите си, ще продължат да се връщат обратно към Asking.
