Макар България в последните няколко години да се превърна в желана концертна дестинация, родните промоутъри предпочитаха да стрелят на сигурно като канят, понякога многократно, основно утвърдени метъл банди от старата школа. Тенденцията вероятно беше породена от желанието на организаторите да са сигурни в приходите от посещаемостта. Така обаче някак на заден план оставаха младите и актуални банди, като желащите да ги видят имаха тази възможност само на чужда земя. Ето, обаче, че на родния хоризонт се появи нова промоутърска фирма - ABVpro, която за свой първи концерт беше решила да осъществи посещението на Kamelot. Бяхме скептични по чисто български маниер до началото на самото шоу, но добрата организация разсея всякакви съмнения съвсем скоро и концертът започна в точно определения час.
Първи на сцената излязоха испанците Forever Slave. Музикално наподобяващи Within Temptation, те забиха няколко песни, от които обаче чувахме само инструментала. Крехкото гласче на вокалистката Lady Angellyca се губеше на фона на китарните рифове. Конкретни имена на песни не мога да цитирам, тъй като не чух нито едно, но беше споменат нов албум, така че сме чули някоя и друга песен от него. Въпреки всичко, хубавото миньонче и нейната група бяха радушно приети и съответно радушно изпратени.
След бърза пренастройка на музикалното оборудване с бясна сила се появиха доста по-очакваните Firewind. С последните си два албума гръцките ни съседи дадоха отчетлива заявка за изкачването по върховете на пауър метъла, така че възможността да ги чуем именно след издаването им, беше изключителна. Китарният бог Gus G. размаха своя signature модел на ESP и направо ни прогори ушите с огненото си свирене. Придобиващият все по-голяма популярност Apollo Papathanasio възпя мощно и с неподправима енергия последните хитове на Firewind, наред с култови стари парчета. Чухме резачки като “Into the Fire”, “Mercenary Man” и химновата “Head Up High”, както и бисерите от дебютния албум “Destination Forever” и “Between Heaven and Hell”. Очевидно беше чувството, с което изпълняваха песните си, а публиката усети това и покрещя на воля. За близо 50-минутен сет успяхме да чуем най-огнените парчета на Firewind и съм сигурен, че много хора останаха с впечатлението, че бандата съвсем скоро ще прави свои самостоятелни концерти. Дано поне един от тях отново да е на родна земя.
Тук следва да кажа, че дойде най-дългоочакваният момент от вечерта. Гъста димна завеса се спусна над сцената, с бавна стъпка на подиума пристъпи маскирана цигуларка и даде началото с интрото “Solitaire”. Логично, след него чухме първите тонове на “Rule The World”, а на сцената вече бяха Тяхно Величество Kamelot! В този момент над 2000 мечти бяха сбъднати. Roy Khan сякаш не пееше, а благославяше. Влагаше видимо усилие и по лицето му течеше обилно количество пот. Без никаква почивка бяхме обстреляни с “When The Lights Are Down”, “Soul Society” и, смятам, приятната изненада “Descent Of The Archangel”. Всички в бандата очевидно се радваха на топлия прием и се раздаваха максимално. Sean Tibbets, който заместваше отсъстващия басист Glenn Barry, се държеше по-скоро като постоянен член на групата и не спираше да куфее и да се усмихва. Casey Grillo блъскаше със страст по новите си Perl барабани, а китарните и клавирни симфонии, дело съответно на Thomas Youngblood и Oliver Palotai, окриляваха душата.
След бързата “Center of the Universe”, за която Roy знаеше, че е желана от феновете, дойде време за първата балада, по-точно “Abandoned” от предпоследния албум на Kamelot – “The Black Halo”. С прочувствения си глас Khan достигна до сърцата на всички. Впоследствие чухме старата, но лачена “Nights Of Arabia”, за която беквокалистката Anne-Catrin пое ролята на Шехерезада. Ако изобщо беше възможно това, настроението на тълпата се покачи още повече. Поизтощеният фронтмен възкликна многократно, че публиката е невероятна и не скри възторга, обзел него и другите от бандата. За кратко той слезе от сцената, а останалите музиканти се втурнаха в изпълнението на яростен инструментал, в който всеки показа завидна класа. Специално Casey взриви присъстващите с бързината си.
Khan се завърна и всичко продължи с пълна сила – чухме последователно “The Human Stain” и “The Haunting”, където Anne изпълни перфектно партията на Simone Simons от Epica. Последва среднотемповата “Eden Echo”, а след нея и техничното клавирно соло на Oliver, който е познат на българската публика още като китарист на Doro, когато беше с тях преди няколко години в съвместен концерт със Soxon и Circle ІІ Circle. Естествено, дойде време и да попеем с Roy на “Forever”, с превърналата се в негова запазена марка вокална игра с публиката на тази песен. Искрено удивен от мощните ни възгласи, той ни обяви за най-добрата публика. Бандата благодари и набързо се оттегли, като беше ясно, че това определено не е краят. Залата започна неистово да скандира и да тропа с крака, при което прах се посипа от тавана, а сцената се тресеше. Без да се бавят много, Kamelot се завърнаха на сцената и веднага забиха “Ghost Opera”, с което изпълниха всички песни от актуалния си албум, към които са заснети видеоклипове. Самият Roy ни подкани да ги видим, ако не сме го направили, и наистина има защо. Темпото беше смекчено от тъжната “Love You To Death”, към която всъщност също предстои да бъде изготвен клип. Чухме любимита на всички “Karma”, след което групата се оттегли за пореден път, но естествено с бурни скандирания бе върната отново, за да изпълни тежкия марш на злото, а именно “March Of Mephisto”. Това вече наистина беше краят, но на всички стана ясно, че няма да остане единственото гостуване на Kamelot в България. Бандата се поклони за последно, държейки родния трибагреник, красиво изрисуван от нашата колежка Sharon с актуалното K tribal logo.
