С нетърпение и ежедневно нарастващ ентусиазъм очаквахме фестивала по случай 20-тата годишнина на Nuclear Blast Records – може би най-значимия лейбъл в съвременната метъл обстановка. Благодарение на Тангра Мега Рок имахме възможността да видим накуп четири от водещите европейски формации в не един стил. Към организацията трудно могат да бъдат отправени сериозни упреци – шоуто започна с минимално закъснение, озвучителната техника беше качествена, за феновете имаше щандове с официален мърчандайз на бандите, както и изобилни количества бира...

Феста откри родната кросоувър шайка Overdawn, която очевидно за пръв път свиреше пред такава публика. Русенците забиваха съвсем прилично, но основната слабост бяха вокалите на Иво, който, в интерес на истината, се стараеше най-много от всички. Уви, даденостите и техниката все още са по-важни при едно лайв изпълнение... Пронизителните скриймо напъни, редуващи се с немощни чисти партии, не впечатлиха особено публиката, която вече се настройваше за изпълнението на The Revenge Project. Бургаските техничари за пореден път се представиха на висота и зарадваха тълпата с познати резачки като “Sunrise is Black”, “Anger to Dwell”, “The Growing Mirror”, “Unreal is my Trip” и др. Стафа и Деймоз забиваха прецизно, както винаги, а картината допълваха мощните ревове на MaxPain, когото за пръв път видяхме без емблематичните расти. След половинчасов сет, нашите момчета се оттеглиха от сцената. По това време дойде и една не много радостна констатация: публиката наброяваше едва около 3000 души.

След изявите на българските групи, при които звукът беше горе-долу на ниво, и след 20 минути чакане, на сцената излязоха немците от Agathodaimon. Те доказаха, че са добри музиканти и не се усети липсата на скоро напусналия Akaias. Бандата излезе в състав: Martin Wickler, Till Otinger, Felix U. Walzer, Mathias Rodig и новите попълнения Jonas Iscariot и John Jansohn. Гостите от Германия свириха стегнато през малкото време, което им беше отредено - скромните 45 минути. Въпреки професионалното им изпълнение, публиката не ги гледаше с възторг, а по-скоро с досада. За това има две основни прични - първата е, че този състав е крайно непознат на българския фен, а втората - звукът. Той далеч не беше на ниво и това попречи на групата да покаже големия си потенциал. Клавирните партии се чуваха рядко, а чистите вокали бяха толкова заглушени от другите инструменти, че не знам дали на някой му направи впечатление как вторият вокалист се мъчеше зад микрофона. Jonas се представи на ниво, но заради лошото озвучаване, цялостната атмосфера, която създава музиката на тази банда не докосна българския почитател на тежката музика. Немците наблегнаха на стар, по-блек ориентиран материал. Agathodaimon бяха единствената банда, по време на чието изпълнение нямаше пого. След края на сравнително късото си участие във фестивала, те усмихнати слязоха от сцената, за да се качат легендарните британски дет метъли Benediction. Тази група е с култов статус в стила си и самата мисъл, че ще дойдат на родна земя беше много обнадеждаваща. И така, фестивалът продължи с едночасовата изява на бирмингамските зверове. Те изпълниха разнообразен материал от всичките си албуми досега. При тях звукът вече беше на ниво и това спомогна много за тоталното размазване, което те причиниха с шоуто си. Dave Hunt не спря да хвали българската публика и да повтаря, че е трябвало по-рано да дойдат в България. Погото беше много ожесточено, но разпокъсано в няколко части на залата. Разбира се, в средата положението беше най-тежко. Англичаните много харесаха българските фенове и се раздадоха на максимум. Вокалистът искрено се забавляваше и подканяше хората от трибуните да слязат в мелето. Китарите бяха на ниво, а барабаните унищожиха всичко живо. Безпощадността и агресията на това изпълнение ще бъдат помнени дълго, защото подобно нещо не се вижда всеки ден. С обещанията за нов албум и завръщане в България, култовата дет метъл шайка напусна залата.

Скандалното интро “Ladies and Gentlemen, welcome to the freak show!” даде начало на изпълнението на веселяците Edguy. На фона на останалите групи, немската петорка контрастираше драстично. С лековатото си поведение, непрестанния поток от успешни (и неуспешни) шеги на “адски-огнения” фронтмен Tobias Sammet и, естествено, майтапчийския дух на песните, Edguy оправдаха очакванията на множеството си фенове. Бандата изсвири почти всички свои хитове, включително “King Of Fools”, “Lavatory Love Machine” и актуалната “Superheroes”. Малък упрек може да бъде отправен в подбора им на песни, тъй като преобладаваха повече от комерсиалните им хитове, които, както всички знаем, са с леко несериозен характер и лепнаха етикет на стила им “happy metal”. Чухме обаче мощната резачка “Mysteria”, класиките “Babylon”, “Vain Glory Opera” и един дългоочакван от българските фенове “кавър” – “Avantasia” от едноименната метъл опера. Някаква магия (вероятно на феите, би се изразил Тоби) обладава бандата; рядко се среща в мрачните дебри на метъл обществото подобна “клоунада” да бъде приета толкова добре. Постоянната самоирония и неслизащата усмивка от лицата на музикантите повдигаше духа на цялата зала. Въпреки несериозния на моменти характер на шоуто, изпълнението на Edguy беше перфектно, вероятно именно затова не можем да ги обвиним в предателство спрямо метъла, към който понякога подхождат несериозно и духовито. Китаристите Dirk Sauer и специално Jens Ludwig показаха голямата си класа, изсвирвайки запомнящите се сола, които толкова отличават групата от останалото множество. Страхотно шоу направи и ударника Felix Bohnke, който използвайки фона на марша на Darth Vader от саундтрака Star Wars – придаде съвсем друг “барабанен” смисъл на музиката. Тоби от своя страна не спря да подскача из сцената, без обаче гласът му да заслабне нито за миг и успяхме да се насладим на характерния му тембър. Максимално зарадвани от реакцията на родната публика, Edguy обещаха да се върнат за самостоятелен концерт, на който се надяваме да чуем и останалите метъл химни, дело на една от най-добрите немски групи в момента.

Малко след 22 часа сцената притъмня за пореден път, настана време и за последната група на вечерта, а именно - неповторимите Amorphis. Една от също така дълго чаканите от феновете в България групи и поредното доказателство, че вече не сме последна дупка на кавала. Финландците поставиха началото на своето представяне с невероятната “Leaves Scar” от предпоследния им албум “Eclipse” - първият им с Tomi Joutsen, който замени през 2005-та година първия вокалист на групата Pasi Koskinen. Съвсем логично последва и песента “A Servant” от безпорния нов шедьовар на групата “Silent Waters”. Въпреки почти шесте часа музика до сега и осезаемата умора, публиката не се спря и за миг, хиляди внигнати ръце пляскаха в ритъм, феновете посрещаха с мощни викове всеки следващ хит от сетлиста. Чухме “The Smoke”, отново от записания през 2006-та “Eclipse”, а една от най-приятните изненади за вечерта – “Against Widows” от неповторимия “Elegy”, доказа, че харизматичният Tomi Joutsen е незаменима и неразделна част от групата, като се справя повече от прекрасно както с чистите, така и с дълбоките вокали. Невинаги при смяната на вокал в една група феновете го приемат добре, но той нееднократно демонстрира, че повече от всеки друг има място в Amorphis. Поредното доказателство за това бе и последвалата “Into Hiding” от превърналия се в класика и много любим на българските фенове албум от далечната 94-та – “Tales From the Thousand Lakes”. След това прекрасно изпълнение последваха “Weaving the Incantation”, “On Rich and Poor” и, разбира се, едноимената “Silent Waters”, която публиката изпя ведно с Томи. Поредната приятна изненада бе “Sign from the North Side”, от дебютния “The Karelian Isthmus”. Не се разминахме и с вечната “My Kantele”, една от най-великите им песни. За радост на многобройнете фенове, дошли заради Amorphis в Зимния дворец, финландците не пропуснаха да уважат и албума си от 2001-ва година - “Am Universum”, с прекрасния хит “Alone”. Последната песен преди биса отново бе от “Tales From the Thousand Lakes” – “The Castaway”. Потвърди се правилото, че когато една група идва за пръв път на концерт у нас, прави всичко възможно да задоволи максимално феновете.

След тези дванадесет прекрасни изпълнения, дойде време за задължителнта почивка преди още по-задължителния бис. Публиката вече беше видимо уморена, но това не й попречи да вика с пълно гърло любимците си. Последваха “Towards and Against” и “House of Sleep”. Всичко приключи с “Black Winter Day”, и може би единствено тук коментар не е нужен. Липсваха парчета от албуми като “Tuonela” и “Far from the Sun”, но не вярвам на някой да му е направило чак такова впечатление. Момчетата от Amorphis наистина направиха всичко по силите си присъстващите на този грандиозен концерт да отанат безмълвни от това, което им се случи, а то определено е нещо, което ще се помни дълго.

Доста мечти се сбъднаха в тази ноемврийска нощ и по всичко личи, че още повече ще се сбъдват занапред. Групи, за които до неотдавна не смеехме да мечтаем, една след друга ни посещават и изнасят убийствени концерти. Единственото, което можем да си пожелаем сега, е и феновете да реагират подобаващо, подкрепяйки с присъствието си предстоящите лайв мероприятия.