Присъстващите на стадион Калиакра в Каварна на паметната дата 30-ти юни 2007 година усетиха ударната мощ на отприщената музикална стихия от кралете на метъла – Manowar. Затова няма да убеждавам близо 20-те хиляди души, станали свидетели на новото музикално летоброене, че това е най-добрият метъл концерт, провеждан на българска територия досега. Не може да го надмине студеното свирене на именития британски секстет, нито неопределимият по пол траверс с разноцветни очи, нито дори отдавна отминалото представяне на американските траш легенди в Пловдив. Дотук с излишните сравнения.

Влизането стана бързо и по план, организаторите от Жокер Медия бяха подсигурили общо три входни пункта, през които тълпата нахлу спокойно, без излишно блъскане и бързане. Входовете бяха достатъчно, но не и щандовете за бира, както се оказа малко по-късно, тъй като пред тях се извиха огромни опашки. Изпитото количество доведе до съответните природни нужди, за чието задоволяване обаче определено нямаше достатъчно химически тоалетни и множеството чакащи за бира се смесваха с редящите се да я освободят. В общи линии с това се изчерпват основните проблеми, свързани с организацията.

Началото на събитието бе дадено от гостуващата руска група Sixth Sense, която беше основното недоразумение за вечерта. Клоунското поведение на вокалиста в никаква степен не можа да постигне желания ефект, а всичко се влошаваше и от скапаната музика. След досадно дългото им представяне, на сцената се появиха HolyHell - американски новобранци, ориентирани в стила на симфоничния метъл. Бандата-протеже на музикалната компания на DeMaio ни представи няколко свои парчета, както и три кавъра. Зад касите седеше бившият барабанист на Manowar - Rhino. Има още какво да се иска от момчетата, както и от вокалистката им Maria Breon, чийто нежен глас като че ли не пасваше на метъла, който свиреха останалите. Акцентът на изпълнението им падно основно върху кавъра на Андрю Лойд Уебър – “The Phantom Of The Opera”, като за мъжките вокални партии на сцената се появи Eric Adams. HolyHell изпълниха сетлиста си (къде успешно, къде недотам) и се сбогуваха с публиката. Тогава дойде моментът, очакван от всички.

След кратко интро, изпълнени с енергрия, на сцената излязоха звездите на вечерта – Manowar! Случилото се през следващите три часа ще бъде обсъждано още много дълго време между феновете. Нон-стоп свирене, най-мощният и чист звук, чуван на родна територия, невероятно отношение към публиката, себераздаване до краен предел – това е само част от показаното от кралете на метъла. Всичко, което бяха обещали предварително, беше изпълнено. Казаха, че ще изсвирят всичките си хитове и го направиха, само вижте сетлиста:

Manowar
Brothers of Metal
Call to Arms
Karl Logan's Solo
Gloves of Metal
Each Dawn I Die
Fighting the World
Holy War
Mountains
The Oath
Secret of Steel
Blood of My Enemies
March for Revenge
William's Tale/Joey DeMaio's Speech
The Gods Made Heavy Metal
Army of the Immortals
Kings of Metal
Die for Metal
Heart of Steel
Gates of Valhalla
Thor
Sign of the Hammer
Metal Warriors
Warriors of the World United
Kill with Power
The Power
Hail and Kill
Bulgarian Anthem
Black Wind, Fire and Steel

Удивителен синхрон съществуваше между четиримата - не само музикален, но дори и чисто физически. Движеха се из сцената като добре смазана машина. А специалното им отношение към чакащите ги от 20 години верни почитатели не остана неоценено. Всички пеехме метъл химните с пълно гърло и всеки чувстваше онова специално усещане, за което всички говорят, че Manowar създавали на концертите си – че ти си част от случващото се, че публиката е петият член на групата. По-горе споменах за качеството на звука, но мисля, че трябва да му се обърне по-голямо внимание. Първо, всички видяхме, или по-скоро чухме, прословутите усилватели, изработени специално за Manowar, с които те доказаха пред българската публика, че ненапразно държат рекорда за най-шумна група. Но под шумна не разбирайте, че звукът не е чист – напротив, по-кристален звук не съм чувал на други концерти. Второ, абсолютни поздравления заслужава саунд-инженерът, който поддържаше динамиката и постоянно регулираше излизащото от колоните, така че да се насладим цялостно на изпълнението на бандата, отличавайки във всеки един момент всеки тон и инструмент.

Иначе какво може да се каже за самото изпълнение на групата? Получихме всичко, което очаквахме от Manowar, че и повече! Изобщо, на живо песните им придобиват съвсем друг смисъл, те са правени, за да бъдат изпълнявани пред публика, пред метъл братята от целия свят. Личният ми скептицизъм се изпари още с първото парче и разбрах, че и моето сърце е от стомана и бие в такт с всички останали. Винаги съм смятал, че преувеличават със самообяваването си за крале на метъла, за най-добра метъл група... докато не ги видях на живо и не разбрах, че наистина е така. Manowar са най-добрата концертна метъл група, факт! Раздават се докрай, осъществяват невероятен контакт с публиката, и то не само с онази част от нея на първата линия, спазват обещанията си за незабравимо шоу и изпълнението на желаните от феновете си хитове. Специалните изненади за българския концерт на Manowar започнаха с избирането на доброволец, който да изсвири парче с тях. Честта се падна на родния фен Драго. Веднага от гърба му беше свалена “грешната”, по думите на Joey, фланелка и бе облечен в правилния Manowar тишърт – специално направен за концерта на бандата в България с типичния ячък войн, държащ този път родния трикольор. За награда за изпълнението си, момчето получи самата китара, с която свири – личен модел на Karl Logan. Награди получиха още г-н Цонко Цонев, или метъл-кметът, както го наричаше DeMaio, наред с шефовете на Жокер Медиа, за старанието им да доведат Manowar, увенчало се в крайна сметка с абсолютен успех.

Лека-полека концертът отиваше към своя край, но не и без последната и най-голяма изненада – изпълнението на българския национален химн в метъл аранжимент. Eric Adams беше научил перфектно текста и с пеенето си развълнува до сълзи почти всички. Незабравим жест от страна на Manowar, за който ще им бъдем винаги благодарни. Последва и последното парче за вечерта - “Black Wind, Fire and Steel”, с което беше сложен краят на една над 20-годишна мечта. След това по традиция беше пуснат записа на “The Crown and the Ring”, а публиката остана до самия му край и пя заедно с уредбата в чест на Manowar. Какъв по-добър завършек на тридневния рок фест в Каварна, освен красивата и продължителна заря, която освети нощното небе над града!

Най-хубавото е, че споменът от епохалното събитие няма да избледнее през годините, тъй като групата обяви, че концертът се записва за бъдещо лайв DVD и CD и дори тези, които изпуснаха концерта на годината, все пак ще могат да се насладят на случилото се, макар пред екрана.