Без съмнение, Judas Priest е една от най-популярните банди от класическото хеви метъл поколение, зародило се в средата на 70-те години на ХХ век и добило световна популярност през 80-те. 44 години след “Rocka Rolla”, Judas отново са на пазара с нов материал, който според фронтмена и символ на бирмингамци Rob Halford е “едно от най-добрите неща, записвани някога от нас”. Има твърде много примери, които показват, че групите отпреди 30 години се “износват“, но в този случай Halford наистина е прав!
Продуценти на “Firepower” са Tom Allom и Andy Sneap. И ако за Sneap това е първа съвместна работа с Priest, то Allom има доста сериозна история с тях. Той започва да работи с групата в края на 70-те, като дебютира с лайв албума “Unleashed in the East” (1979). Придобил сериозен опит като звуков инженер и участвал в записи като “Black Sabbath”, “Paranoid” и “Master of reality”, Allom издава първия си шедьовър като продуцент именно с Judas Priest . Албумът се казва “British Steel” (1980) и се превръща в знаков за всички рок фенове по целия свят. През следващите осем години, Priest издават още пет студийни записа, измежду които “Screaming for vengeance” (1982) , “Turbo” (1986) и “Ram it down” (1988). Следва период от три десетилетия, в който Allom и Judas са разделени, за да дойде ред на проекта “Firepower” и да разберем дали славните дни на групата ще се завърнат.
Положителните нагласи за нещо качествено от страна на Priest се зародиха още когато групата пусна трите сингъла “Never the Heroes”, “Evil Never Dies” и “Firepower”. Тъкмо заглавното парче едно от най-интересните в албум №18 в богатата дискография на Judas. “Firepower” е песен, която след време може да се нареди до евъргрийни като “Painkiller”, “Breaking the Law”, “You've Got Another Thing Comin’”, “Rapid Fire” и т.н. Това е и една от малкото песни в албума, където барабанистът Scott Travis успява да разкрие пълния си потенциал. За всеки по-запален фен на бандата е ясно, че Travis е агресивен барабанист, боравещ основно с две каси. Той е и една от причините дебютният му труд с Judas – “Painkiller” (1990), да е един от най-емблематичните в историята на групата. Година по-рано, през 1989-а, Travis сменя наскоро починалия Dave Holland и саундът на бандата коренно се променя. Дали заради борещия се с Паркинсон Glenn Tipton или поради друга причина, голяма част от останалите парчета във “Firepower” не са в темпото, в което Scott Travis обича да свири. Този факт обаче не трябва да спира феновете да си купят диска! Симбиозата между мелодични китарни рифове и запомнящи се припеви си остава запазената марка на Priest. Впечатление правят парчетата “Children of the Sun”, “Spectre” (която вече разполага с видеоклип) и “Lone Wolf”. Те изпъкват с нестандартното си, но за сметка на това интересно звучене, което прави албума по-богат. Не липсват и нещата, които са с печат Judas и просто няма как да кажеш, че са изсвирени от друга банда. Такива са “Lightining Strike”, “Rising from Ruins”, “Traitors Gate” и “Flame Thrower”. В графата “слаби” можем да сложим само две парчета, което за опус, съставен от 14 композиции, е доста добро постижение! Такива са трудно запомнящите се “Necromancer” и “No Surrender”. Противоречива е и позицията, на която се намира последната песен в албума. “Sea of Red” звучи добре, но за жалост е сложена на погрешното място. Всеки фен на Judas би се зарадвал на един по-бърз, динамичен и открояващ се финал, но, както казва едно жалко музикално недуразомение, всичко е точно!
От “Firepower” можем да заключим, че Judas и екипът им са се справили на ниво, феновете са доволни и неслучайно в много форуми албумът е определян като най-добре звучащият от “Painkiller” насам, а това са вече близо три десетилетия... Дали обаче тези парчета ще останат в историята, времето ще покаже!
