
Успешното развитие след шокиращата за мнозина раздяла с Roy Khan бе показателно за инстинктите за оцеляване на Thomas Youngblood и компания. Готическата концептуалност на “Silverthorn” и индустриалният апокалипсис в “Haven” ни убедиха, че Tommy Karevik може да звучи емблематично и извън рамките на Seventh Wonder. Новият албум на Kamelot, “The Shadow Theory”, посреща барабаниста Johan Nunez, включен в работния процес след оттеглянето на Casey Grillо, а тавата бе рекламирана като свежа промяна в звученето на американците. Макар че сме свикнали на всякакви грандомански презентации, Kamelot не си падат по празните приказки и в никакъв случай не биха ни разочаровали… или напротив?
Удобната ниша в случая изиграва лоша шега ако не на бандата, то поне на феновете, очакващи музикален шедьовър, разкриващ нови хоризонти в музиката на симфоничните пауър/прогресив метъл флагмани. На първо слушане, всичко необходимо за първокласен Kamelot е налице: от бъдещия концертен хит “Phantom Divine”, близък до класиките “Karma” и “Epica”, през фолклорната “Burns to Embrace” и мощните китарно-клавишни атаки в продължението ѝ “The Proud and the Broken”, до красивите баладични дуети (“In Twilight Hours”, “Stories Unheard”) с Jennifer Haben от Beyond the Black. За съжаление, истински стойностните моменти се изчерпват дотук, а когато теглим чертата, повече от половината запис се оказва ако не излишен, то странно познат и слушан под други заглавия в предишните творби на групата.
Kamelot винаги разчитат на ударни сингли при представянето на нов материал, затова посрещаме избора на невпечатляващата “Ravenlight” с повдигнати вежди. “Amnesiac” и “Kevlar Skin” звучат като бонус материал, за който не е имало място в “Haven” – от самоплагиатствания механизиран звук до лирическата експлоатация на темата за изкуствения интелект и медиите, поробващи обществото, чиито нужди обслужват. Симфоничните елементи и солата на Youngblood се губят в безличната атмосфера на “Static” и почти неокласическата “Vespertine (My Crimson Bride)”, а клавирите на Oliver Palotai остават на заден план в “Mindfall Remedy” – съмнителен опит за повторение на “Liar Liar” с разликата, че ролята на Alissa White-Gluz тук е поверена на екстремната фурия Lauren Hart от Once Human.
И преди да ни обвините в прекомерна критика и дребнавост – наясно сме, че дори заслужените фаворити имат както лимит на възможностите си, така и право на грешки. Тъкмо заради високите изисквания, които Kamelot сами си поставят, не смятаме, че компромисни решения като “The Shadow Theory” им отиват – албумът разваля иначе прекрасната им 20-годишна статистика и прави стъпка назад в чудесната дискография на състава.