С класическа дискография, вдъхновила и продължаваща да вдъхновява банди от световен мащаб, и след ударното си завръщане с отличния "At War With Reality" през 2014-а г., едва ли е имало съмнения, че At The Gates ще продължат дългата си история с още превъзходна музика и активен концертен живот. Да, но миналата година Anders Bjorler, идейното ядро на групата и един от нейните основатели, отново напусна състава – заричайки се, че този път е завинаги. Това постави на дневен ред въпроса дали групата ще е в състояние да продължи славното си минало. За да запълнят празнотата в редиците си, At The Gates наеха стария си познайник Jonas Stalhammar (изявявал се в Bombs of Hades, God Macabre, The Lurking Fear) и му повериха да участва в композирането на шестия си студиен албум – както винаги, натоварен с големи очаквания от страна на феновете и критиците.

Резултатът е "To Drink from the Night Itself", един превъзходен и пълноценен албум на At The Gates, който още веднъж доказва, че групата е много над това да разчита на стария си успех или да глези феновете си, като им предлага нови прочити на култовия "Slaughter of the Soul". Водещото начало при шведите е натрапчивата нужда да творят, и то не какво да е, а първокласен мелодичен дет метъл. Когато музиката напира изотвътре, те просто нямат друг избор, освен да ѝ се подчинят. Така нещата се случват по възможно най-естествения и правилен начин. Загубата на Anders, оттеглил се поради тотална липса на муза, също е в интерес на групата – защото на негово място идва опитен и надъхан музикант, споделящ нейния творчески устрем.

Освен че звучи напълно автентично, "TDFTNI" е интересен с това, че в звученето му е вкоренено вдъхновение от изключително мрачните и сложно построени първи и втори албум на групата. Докато "At War..." притежаваше доста от прямотата и изчистената композиционна структура на "Slaughter", "To Drink..." залага на комплексни структури, техничност и бруталност. Мелодията все още е факт, но, за разлика от друг път, тя не е поставена на водещо място в песните. Така те изискват повече слушане и вглъбяване от обикновено, за да разкодирате сложността и интензитета на случващото се.

Заради този подход се усеща липсата на рефрени и мелодиите не са така запомнящи се, както сме свикнали от At The Gates. Това не прави албума по-малко стойностен, а много по-различен. Смелостта на групата да загърби печелившата формула на "Terminal Spirit Disease" и великолепния "Slaughter..." заслужава искрени почитания. Съвсем ушевидно е, че намеренията на ATG са били да предложат най-доброто, на което са способни в момента като музиканти и зад албума не личат никакви назадничави амбиции за повтаряне на предишни успехи.

Макар и позагърбили грабващите ухото мелодии, шведите са все така идейни и "To Drink..." е зареден до максимума с яки рифове, мощни барабани и все така интензивното, първично крещене на Tompa. Тежестта и обемът на звука са смазващи, а продукцията не страда от съвременната болест на прекалено полираното звучене. Талантът на групата и характерният звук на шведския дет метъл са отлично съхранени и за нас новият албум на At The Gates не е нищо по-малко от поредният триумф на култовата банда. Нямаме търпение шведите да ни го представят на живо през декември, когато ще се случи дългоочакваният им първи концерт в България.