Ревюта
Група: Mike Shinoda
Албум: Post Traumatic
Автор: Erdolliel
Юни, 2018

“Най-трудната част на края е започването отначало” – така се пее в “Waiting for the End” на Linkin Park. Краят на живота на Chester Bennington вследствие на самоубийство беше едно от събитията, които оставиха ярък отпечатък върху хората, докоснали се до вокалите му. Но ако вярваме на цитирания по-горе текст, е логично този край да доведе и до нови, макар и трудни, начала. Едно от тях е албумът на Mike Shinoda “Post Traumatic” – израз на емоциите на един съкрушен от загубата на най-добрия си приятел човек.

Стилът, в който Mike е избрал да представи чувствата си, е очаквано рап. Чували сме Shinoda да рапира не само в Linkin Park, но и във Fort Minor – второстепенният му хип-хоп проект, който от 2015-а година насам стана неактивен поради тогавашните ангажименти на създателя му с Linkin Park. За краткото време, в което Fort Minor просъществува обаче, някои от песните бяха слушани от милиони и станаха хитове. Затова очакванията към “Post Traumatic” са високи – рапърът веднъж е показвал, че може да прави качествени за жанра песни и това ще се докаже и след новия му проект, който пък има горчивото предимство да бъде вдъхновен от силни и тъмни емоции.

Албумът, клонящ към алтърнатив рап жанровете, изпъква с дозите си на лиричност. Техниката на изпълнение на Shinoda, позната още от Linkin Park, е средна между рапиране и пеене, което добавя музикалност на римите и цвят в мелодиите. Мекият и дълбок тембър на рапъра има много приятна за ухото звучност. Характерно е, че той е лишен от силна ярост, а емоционален по своему, което се комбинира отлично с тематиката на албума и текстовете, които се изпълняват. Говорейки за текстовете, голяма част от тях е очевидно вдъхновена от тъмните мисли, обладали изпълнителя след тежката загуба, през която премина. Това ги прави изповедта му пред света и себе си.

Макар и Shinoda да се придържа към опростения изказ, в голяма част от песните има доста философия и въпроси, над които слушателят да се замисли. Наблюдава се и много мъдрост – липсва пресилена емоционалност, на чието място е поставено простото констатиране и споделяне. Тракове като “I.O.U.” и “Watching As I Fall” пък са израз на отегчението от лешоядите и вълците в овчи кожи, готови да се възползват от слабостта и добротата  на индивида. Прочувствените “Nothing Makes Sense Anymore” и “Place To Start” пък представят лирично картината на разпадащия се свят на изпълнителя. Обобщено казано, албумът успява да въздейства сърцераздирателно на слушателя, но и лекуващо, колкото и парадоксално да звучи. Защото споделеният товар е наполовина товар. А когато товарът от загубата на толкова вдъхновяващ човек е споделен със също толкова талантлив изпълнител, тогава той бива почти премахнат. А раната – излекувана.

Chester Bennington остави много неща след себе си незавършени – много ненаписани песни, много неизказани думи и много недостигнати върхове, за които имаше потенциал. Дори някои от песните и в албума на Mike биха звучали съвършено с неговия глас на места, като песни на Linkin Park. Но преди да си тръгне, той успя и да украси много неща в живота около себе си. И колкото и горчиви да са думите в “Post Traumatic”, несъмнено е, че покойният фронтмен на Linkin Park би се гордял с постижението на най-добрия си приятел и израстването, което той показва вследствие на тази трагедия.

« Обратно
Коментари   Коментирай!