Привет! Aз съм Mario, клавирист и бек-вокалист на Serenity. Радвам се, че провеждаме това интервю!

Здравей и благодаря за възможността! Сигурна съм, че е доста трудно за една нова банда като вас да си пробие път в момент, в който метъл сцената е доста пренаселена.

Да, права си за пренасищането. Аз самият съм голям фен на метъл музиката и също го забелязвам – излизат много добри неща, но все пак не можеш да изкупиш всичко, затова и изпускаш още куп други, които иначе би заграбил като топъл хляб. Но от друга страна, метъл сцената е и много разнообразна, със своя собствена виталност, и рядко се забелязва застой на едно и също място; това за мен е повече от добре. Като група не сме така впечатлени от сегашното развитие, затова просто работим здраво и гледаме да пишем добри и хващащи вниманието парчета, да се представим възможно най-добре по време на концертите и да дадем най-доброто от себе си. Не можем да променим обстоятелствата, но все пак имаме някакво влияние от чисто авторска гледна точка – надяваме се да отговорим на изискванията на публиката!

Смяташ ли, че Serenity като банда е повлияна от други групи и колко точно?

Разбира се, всички си имаме идоли и сме доста повлияни! Ако става дума за новия ни албум, признавам, че всички бяхме впечатлени специално от оркестрациите в последния запис на Nightwish. Пеенето на Georg е вдъхновено от идола му Freddie Mercury, също така е и огромен почитател на Roy Khan от Kamelot. Колкото до мен, ценя високо начина, по който се използват синтезаторите и клавирите в Evergrey (Rikard Zander) и Mercenary (Morten Sandager). Китаристът ни Thomas също е голям фен на Evergrey, идоли са му още Victor Smolski от Rage и John Petrucci. Можеш да определиш Serenity като смесица от всички тези инспирации заедно с огромна доза личен подход, затова и вярвам, че успяхме да изградим свое собствено уникално звучене, поне що се отнася до “Fallen Sanctuary”!

Като стана дума за новия ви албум “Fallen Sanctuary”, той се появи се доста бързо след дебютната тава. Как така успяхте да създадете такъв шедьовър за толкова малко време?

Помогнаха ни едни специални гъби от Алпите! Майтапя се... Ако трябва да съм честен, разполагахме само с три завършени композиции, като се върнахме вкъщи след края на турнето ни с Kamelot през октомври. Останалите парчета съществуваха единствено в прототипен вид, затова включихме “креативните двигатели” на бързи обороти. Положихме много усилия да направим истински песни от това, с което вече разполагахме, защото в началото на декември Andy вече трябваше да запише барабаните. Беше доста напрегнато, но специално Thomas се прояви като истинска задвижваща сила. Помогна ни много и Jan Vacik от Dreamscape, който записа барабаните и баса в собственото си студио, а също така отговаря и за аранжиментите на някои песни. Както винаги, в началото предложенията му ни звучаха странно, но се оказа, че всъщност са много полезни.

Ти всъщност си както клавирист на Serenity, така и вокалист заедно с Andreas и основния ви изпълнител Georg. Специално при вас има някакво разпределение на включванията, но все пак не е ли трудно да разделяш вниманието си по този начин, вместо да се съсредоточиш върху едната задача? Кое от двете те привлича повече?

За мен това е нормално, защото го практикувам още от времето, когато свирих в първата си група през 1994 година. Но си признавам, че въобще не ме бива в пеенето, когато се налага да изсвиря нещо по-сложно – Andy, например, няма никакъв проблем с това, той е истински феномен и притежава невероятна музикална преценка и отношение за хармониите, което е рядко срещано сред барабанистите! Не мога да избера между това дали да отговарям за клавирите или вокалните линии, но обожавам да изпълнявам партии, които са пригодени за гласа ми, така се чувствам най-удобно и е много приятно.

Музикалната ви насока определено се е променила от времето на дебютния ви албум “Words Untold & Dreams Unlived” – там звучеше много повече прогресив, който сега е заменен от пауър метъл и симфонични елементи. Защо е тази промяна и кой от вас взе решението бандата да поеме по този път?

Намерението ни бе да напишем песни, които да са още по-грабващи и директни. Не искахме да вкарваме прогресив мотиви само заради идеята да звучат в албума, след като въобще не подхождаха на самите композиции. Тъй като Thomas създаде около 85 процента от рифовете и парчетата (да го наречем “скелет” на песните), всъщност неговото влияние е това, което накара “Fallen Sanctuary” да звучи по този начин. Както вече споменах, Nightwish винаги са ни инспирирали много относно симфоничните части. Oliver Philipps от Everon се оказа най-точният човек за тази работа, създаде прекрасни оркестрации, които вплетохме доста успешно в метъл мелодиите. Той е страхотен музикант! Опитайте се да се насладите на албума ни със слушалки, за да почетете работата му, по този начин ще откриете някои чудесни детайли!

Ти сам определи Lanvall от Edenbridge като истински гений, той е и човекът зад хоровите аранжименти и голяма част от вокалните линии. Разкажи ми повече за работата с него, откъде тръгна всичко?

Още през 2006-та поканихме Lanvall да изсвири китарните сола за дебютния ни албум. Веднага каза “Супер, ще го направя” и записахме много добър материал заедно. По-късно през годината се срещнахме още няколко пъти и професионалното отношение прерастна в приятелство. Планирахме да запишем вокалите с помощта на Oliver Philipps, но поради негови лични причини това бе невъзможно, затова помолихме Lanvall да направи това в домашното му студио в Linz, Австрия. Той промени леко някои от основните вокални линии (повечето бяха написани от Georg, някои от Thomas и мен) и заедно с Georg свършиха чудесна работа по хоровите вокали. Много сме доволни от резултата, особено основният ни вокалист, който открай време искаше да добави това, което наричаше “Queen-ефект” към албум на Serenity! Хоровите моменти са също доста масивни, което би допаднало и на феновете на групи като Blind Guardian, да кажем.

Успя ли вече да чуеш новия албум на Edenbridge и какво мислиш за него? Там работата на Lanvall е свързана със сътрудничество с цял симфоничен оркестър, затова и звучи толкова мелодично, като че ли това се е прехвърлило отчасти и в звученето на Serenity.

За пръв път го чух по-рано тази година в студиото на Dreamscape по време на промоционалното му пускане в ефир още преди самата му официална премиера. Бях буквално повален от силата на тежките китари, онзи филмово звучащ оркестър (още не мога да повярвам, че не е изкуствено създаден ефект) и невероятните синтезатори в комбинация с гласа на Sabine! Албумът е невероятен и щях да кажа същото, дори ако Lanvall и Sabine не ни бяха толкова добри приятели. В момента любими песни оттам са ми “Paramount”, “Remember Me” и “Place Of Higher Power”. Но въпреки че Lanvall е отчасти отговорен за звученето на новия ни албум и това, че свирим в рамките на един и същи метъл стил, самите Edenbridge поне засега не са ни оказвали голямо влияние – май никога няма да достигнем тези перфектни, най-вече прогресив аранжименти...

Какво ще кажеш за другите гостуващи музиканти, Maggo Wenzel от Tristwood и Sandra от Elis и бившите Dreams Of Sanity? Tristwood са австрийци като вас, но творят в напълно различен стил от този на Serenity. Комбинацията с гласа на Sandra е изключително сполучлива, но защо избрахте точно тях двамата?

Да, Tristwood наистина звучат доста по-различно, ха-ха! Познаваме повечето от тях още от училище, бяхме съученици, а Maggo вече участва в “Words Untold & Dreams Unlived”, така че се сетихме първо за него, когато решихме да включим дет вокали и в новия албум. Sandra пък е на сцената още от средата на 90-те години и има невероятно мелодичен и специален глас с мрачно звучене, който контрастира ярко с пеенето на Georg. Още веднъж благодаря и на двамата за съдействието им!

Работихте в звукозаписното студио на Dreamscape и по-специално с Jan Vacik, за когото вече стана дума; освен това вече сте делили сцената с големи имена като Adagio, Evergrey, Kamelot и Threshold. Успяхте ли да се сприятелите с тях и поддържате ли все още някакви контакти?

С Jan сме приятели отдавна, той е човек, когото просто не можеш да не харесаш! Колкото до групите, с които сме имали общи турнета и концерти, изкарахме си невероятно с тях още по време на пътуванията. Всички се отнасяха с уважение към нас и в никакъв случай не мога да говоря за ужасните спекулации от сорта на “хей, тези са проклета новоизлюпена банда!”, за което им благодарим и до ден днешен - наздраве, момчета! Атмосферата беше съвсем непринудена, особено с тези, с които споделяхме автобуса. Georg все още поддържа връзка с Oliver и Thomas от Kamelot, но това е всичко. Бих казал, че по време на турнетата се сприятелихме, но за да останем приятели си трябва и повече време, все пак.

Какво е чувството да си почти неизвестна банда и да споделяш една сцена с титани от сорта на Kamelot, да кажем? Как ви приемаха феновете?

Съвсем естествено, в началото бяхме доста нервни, например точно преди да се срещнем със “звездите” или преди началото на първия ни концерт пред очите на по-голяма чужда публика. Но в крайна сметка не е голям проблем, когато осъзнаеш, че тези музиканти са нормални и напълно земни хора. Разбира се, в началото са леко резервирани, защото не знаят какъв си и за какво се бориш, но после всички бяха впечатлени от нас, именно защото бяхме нова група, отнасяща се с голям професионализъм към работата си (бяхме си наложили алкохолен лимит от не повече от една бира преди всеки концерт). Феновете ни приеха много сърдечно – така, както въобще не сме и очаквали, особено в Холандия, където почти откачиха, което ни подейства като екстремна доза енергиен заряд!

Ако трябва да посочиш един конкретен метъл стил като най-любим, кой ще бъде?

Искрено се надявам да не ми се налага да отличавам само един, защото има толкова много, които си заслужават! Но ако все пак се наложи, ще посоча прогресив метъла, защото диапазонът от творящите в него банди е наистина огромен. Там разполагам с всичките групи от Tool до Circus Maximus, така че няма да скучая!

Музиката на Serenity е...

...Мелодична, примамлива, тежка, страстна и пленителна.

Кой от вас е мозъкът зад текстовете? Разкажи ми за тези от новия ви албум, от какво са вдъхновени?

Питаш точния човек, това съм аз! Въпреки че понякога това е доста трудно занимание, обичам да пиша текстове, защото по този начин влагам индивидуална част от себе си в Serenity. Вдъхновявам се от много неща, основно от книгите, които чета, но във “Fallen Sanctuary” има и песен, инспирирана от филм (“Derelict”, разказваща историята на протагониста от филма “The Machinist”). “All Lights Reversed” описва чувствата на Raul Endymion, когато той се събужда в затвора Schroedinger от романа “Endymion” на Dan Simmons; заглавието на песента разказва за това ментално и душевно състояние, сякаш положението не може да бъде по-мрачно и че най-малката причина, заради която си заслужава да живее той, просто отсъства. В “To Stone She Turned” написах текста около една стара австрийска приказка за зла принцеса-великан, която винаги действа сама за себе си и не й пука за останалите. Тя пропада дотолкова, че заповядва да почистят собствения й син – покрит с прах – с хляб, за което висшите сили превръщат нея и двореца й в огромна каменна маса, която може да се види и днес в планините над Инсбрук. Georg също написа текст, този на “Fairytales”, където разказва лична история за изгубената любов. Слушателите определено имат какво да открият!

Наскоро заснехте видеоклип към песента “Velatum”. Тя е чудесен избор за сингъл и промоционално парче, но комбинацията със самото видео е още по-завладяваща, моите поздравления! Планирате ли да снимате още клипове към “Fallen Sanctuary” или нещо подобно?

Благодаря за комплимента! Снимачният процес беше много забавен, дори се гордеем с това, което се получи! Би било прекрасно да направим още клипове, разбира се, но както винаги, и това е чисто финансов въпрос. Обаче ще направим нещо като видео материал от турнетата, сниман със собствени средства.

Кои банди слушаш в последно време, сподели албумите, които са те впечатлили по някакъв начин?

В момента слушам “Watershed” на Opeth. Често слушам и двата албума на Alter Bridge, както и “How To Measure A Planet?” на The Gathering и “III: In The Eyes Of Fire” на Unearth. Много ме впечатлиха последните издания на Pharaoh, Grand Magus, Textures, Scar Symmetry и Everon. Очаквам с нетърпение и албумите на Evergrey и Into Eternity!

Вдъхновявате ли се от нещо друго, освен метъл музиката?

Не мога да кажа, че това ми влияе по такъв начин, но обичам да слушам най-старите песни на Abba, албумите на Live и групи като Spock’s Beard. Вокалистът ни Georg слуша симфонични филмови саундтраци също толкова, колкото и Queen, което влияе и на музиката ни.

Един въпрос, който живо ме интересува покрай споменатите от теб книги, защото самата аз съм луда фенка на научната фантастика. Леко се отдалечаваме от темата, но какво мислиш за съвременните Sci-Fi автори, препоръчай ми нещо?

Супер, още един Sci-Fi наркоман! Харесвам много двете части на “Deepness” от Vernor Vinge, направо ти спират дъха! Тази година реших да препрочета цикъла “Dune” и открих някои неща, които преди са ми убягвали, но няма смисъл да казвам, че Франк Хърбърт е гений, нали?! Колкото до съвременните писатели, любимецът ми е Дан Симънс, обожавам както “Hyperion”, така и “Endymion”, те са съществен елемент от научната фантастика и ги препоръчвам на всеки, който се интересува от такава литература. Сега си припомням “Ilium”, невероятно постижение с много креативност и луди идеи! Предполагам си запозната с Tad Williams - “Otherland” беше страхотна, но не ми е сред най-любимите. Иначе бих отличил сагата “The Dark Tower” от Стивън Кинг, тя е странна, поглъщаща и създава наситени образи в съзнанието ти. По някаква случайност любимите ми научно-фантастични серии са тези “Firefly” – името на корабът е “Serenity”, хах!

Вече ми стана навик да задавам този въпрос, но какво мислиш за присъствието на вокалистките и въобще жените на самата метъл сцена? Някои хора продължават да твърдят, че те нямат място там, какво ще кажеш?

Нямат място там ли? Що за глупост? Не ми пука от какъв пол е даден певец, след като пеенето му ме докосва по някакъв начин. Свидетели сме и на голям обхват измежду вокалистките, давам пример с три групи: Arch Enemy, Crucified Barbara, Lacuna Coil. Само така, дами! В момента любимата ми банда с женски вокал са италианците Lykaion – все още не са издали дългосвирещ албум, но трите им демота са невероятни!

След като вторият ви самостоятелен запис вече е факт, какви са плановете на Serenity? Предполагам, че отново ще започнете турне, къде ще свирите?

Все още е рано да оглавяваме собствено турне само с два издадени албума в дискографията си. Не е проблем да свирим като съпорт на някоя група - свириш и после спокойно можеш да удариш по няколко бири и да се наслаждаваш на останалата част от шоуто. На това и се надяваме през пролетта на 2009 година, но все още не сме сигурни дали ще стане. Засега се концентрираме основно върху предстоящите концерти през септември, един от тях ще е официалното представяне на албума в “родния ни клуб” Komma в Тирол. Нощта ще е специална и ние ще сме главната атракция, все пак!

Кой концерт на Serenity си запомнил най-ярко?

Вторият ни концерт с “новото” попълнение към бандата беше всъщност съпорт на DIO на родна земя още през 2004 година. Билетите се разпродадоха веднага, а публиката ни подкрепяше като обезумяла, въпреки че никой не ни беше чувал дотогава – беше паметен миг! Сещам се и за един концерт от турнето ни с Kamelot в Холандия, залата беше сравнително малка, но около 900 фенове полудяха в един момент, беше голям купон - след това се почувствахме като истински звезди, когато ни поискаха автографи и изкупиха огромно количество от мърчандайза!

Пределно ясно е, че ще те попитам дали има шанс да ви видим скоро в България. Печелите все повече и повече фенове тук, помислете над това.

Зависи от плановете на водещата група за турнето, така че ние ще сме там, където те кажат. Разбира се, най-добре е и за нас да свирим в страни, в които никога не сме били преди, да запознаем хората с музиката си и да посетим различни места. Вече имаме фенове там? Сериозно? Радвам се да го чуя, наздраве на всички!

И накрая, кажи нещо на почитателите на музиката си тук!

Привет на всичките метъл фенове, надяваме се, че ще харесате “Fallen Sanctuary”, бъдете нащрек, може би занапред ще се срещнем някъде между София и Черно море!

Благодаря ти много за отделеното време, интервюто бе истинско удоволствие и чест за мен. Пожелавам на теб и Serenity още повече успехи, продължавайте в този дух, надявам се да ви видя в скоро време, независимо къде точно.

Удоволствието беше мое, благодаря за интересните въпроси! Сърдечни поздрави от всички в Serenity!