Макар и стара банда с безспорен потенциал, Evocation поради една или друга причина пропуснаха възможността да запишат името си редом до класиците в началото на 90-те години. След триумфалното си завръщане през 2005-а, те отприщиха очаквана вълна от насилие върху обитателите на дет метъл ареала с три дългосвирещи записа от неизменно висока класа и, отново нагазили до кръста в кървавото блато, очевидно не смятат да спрат дотук.

Четиримата не се стремят да революционизират сцената и с четвъртия си студиен опус. Вместо това, те продължават да правят това, което умеят най-добре и резултатът е един издържан в безкомпромисните канони на шведския дет музикален урод - стегнат, мощен, целенасочен. При все че упорито наблягат на злобното олдскуул начало в композициите си, Evocation не се смущават и от уместната употреба на мелодични елементи – подход, превръщащ стила им в оригинална кръстоска между стокхолмската и гьотеборгската школи. От ураганните, сякаш извадени от златната ера на жанра парчета “Perception Of Reality” и “I’ll Be Your Suicide”, през силно напомнящите на иконите Amon Amarth “Well Of Despair” и “Into Submission”, до изненадващо епичното изложение на “Crimson Skies” и разложената мелодичност на “The Seven Faces Of God”, записът не оставя място за безразличие.

Пълен с идеи и майсторски реализиран, “Illusions Of Grandeur” представлява концентрирано обобщение на всичко ценно в шведския дет. Независимо дали слушателят се стреми тепърва да навлезе в спецификата на стила, или просто да си откачи главата от куфеене, тавата предлага идеален материал.