В днешното време на изолация, масова истерия и непредсказуемо бъдеще, едно от малкото неща, на които все още безусловно можем да разчитаме, остава музиката. Сега музиката може да ни предложи може би дори повече мотивация и креативност от всякога. И сега имаме цялото време на света да я преоткрием.
Едно от най-актуалните и любопитни издания за 2020-а година е новият албум на шведската банда Havok. Сформиран през 2004-та, проектът се състои от двама музиканти – Johan Cronqvist и Mahan Haddad, чиито основни вдъхновения се въртят най-вече около дет метъла, мизантропията, философията и изкуството като цяло.
Един от продуктите на тези вдъхновения е “Imago” – третият им студиен запис досега, следващ успеха на “Being and Nothingness” от 2009-а и “Statues of Sisyphus” от 2013-а г. Както самите членове на групата го описват, албумът е много по-прогресивен и мелодичен от предходните два, като преди е бил издаден като демо през 2018-а, но сега е изцяло преосмислен и презаписан със съвсем ново звучене. По време на записите на “Imago”, дуото кани и гост-певеца Robert Ahrling като допълнение към вокалните партии.
“Imago” се състои от пет изпълнения и започва с “The Seed King” – история за прословутия крал на Швеция, Чарлз XV. Този музикален разказ създава магически старт на албума и може да се преживее максимално интензивно с помощта на страхотната си визуална репрезентация, вече достъпна в YouTube. В самото си начало, песента е най-вече меланхолична и самовглъбена, но бавно разкрива истинския си замисъл и се накланя все повече към мелодичния дет метъл. Следва “Lady of the Largest Heart”, която има още по-мелодично интро и още по-агресивна развръзка. Впечатляващите вокални партии се оказват една от най-силните и разоръжаващи тайни хватки на “Imago”. Същото може да се каже и за смайващите китарни сола към края на парчето. Докато атмосферата се втежнява с всяка изминала минута, “Calamity of Compassion” показва истинския дет метъл потенциал на Havok, когато нежните и мелодични моменти намаляват драстично. Китарите стават все по-технични, а агресията достига върховата си точка с “Phoenix Lights” – безспорно най-тежкото парче в албума, отново завършващо с невероятна китарна секция. Финалът на записа е завещан на “The Star of Tabetha Boyajian” – най-дългата и многослойна композиция в “Imago”, която разказва цяла отделна приказка. Вокалите са неописуеми, а инструменталните части звучат като величествен филмов саундтрак. Китарните сола достигат точката си на кипене със зашеметяващия край на “Imago”, бавно сливащ се с тишината.
Албумът на Havok със сигурност е способен да ви помогне да избягате от истинския свят и ще ви отведе в едно безгранично и омагьосващо измерение. “Imago” е доказателство, че дори когато сякаш няма никаква надежда на сивия хоризонт, музиката винаги ще ни спаси.
