По някаква причина Wolfheart все още се водят млада група, въпреки че след някоя и друга година ще направят десетилетие от основаването си. На всичкото отгоре скандинавците вече имат пет албума зад гърба си. Така успяха да се превърнат в едно от любопитните имена в мелодета. Голяма отговорност за този успех има мултиинструменталистът Tuomas Saukkonen, който стои зад проекта от самото му начало. Впечатляваща е отдадеността на мистър Saukkonen към музиката, особено предвид факта, че актуалният албум на Wolfheart за него се води второ издание за годината. Все пак преди няколко месеца другият му проект, Dawn of Solace, също издаде нова музика.
В “Wolves of Karelia” Wolfheart са надминали себе си. В звученето ясно се усеща типичната нотка на меланхолия, която единствено бандите от Финландия успяват да постигнат. Квартетът следва стъпките на големите групи в жанра, но представя свои оригинални композиторски подходи. Не е изключено тук-там да чуеш постройки, които да ти напомнят за Insomnium или Amorphis, а това прави музиката още по-добра. Звукът е мащабен, а прокрадващите се за фон клавири само укрепват и бездруго внушителните китарни рифове, които през повечето време залагат на мелодията, но когато се налага, хапят агресивно. Нивото на продукцията поставя някои въпроси. Тук имаме отклоняване от станалия модерен през последните години звук, удрящ те директно в лицето. В това отношение “Wolves of Karelia” е леко приглушен и обран, наподобяващ повече съвременно паган/блек метъл издание или пък мелодичен дет от началото на века. Това не е непременно нещо лошо – албумът звучи свежо и различно. Самите Insomnium често прибягват до подобна продукция.
Основният проблем при Wolfheart като че ли е нещо, което се забелязва в по-голямата част от работата на Tuomas Saukkonen. В един момент всичко започва да става твърде еднотипно. Няма промени в тоналността на песните, няма промени и в темпото, в резултат на което губиш представа коя песен слушаш. Нужно е време и внимание, за да се вникне в детайлите. Изданието започва много силно с откриващия сингъл “Hail of Steel”, но след него нищо ново не се случва. Нивото си остава същото.
И все пак на моменти успяваме да се насладим на леко разнообразие, каквото вкарват някои по-лежерни акустични пасажи. Като оставим това настрана, за хората, търсещи здрави, но мелодични рифове и брутални бластбийтове, “Wolves of Karelia” ще е приятно попадение.
