Ревюта
Група: Master Boot Record
Албум: Virtuaverse
Автор: Стако
Май, 2020

Ако се търси печалба, подходите са винаги съобразени с количествени и качествени характеристики. Но какво става, ако се появи произведение, което в себе си побира и количествени, и качествени характеристики, а на всичкото отгоре дори не се търси печалба? С една дума – феномен.

А в самия термин се крие частицата „фен“. Master Boot Record успяха да си набавят множество такива именно защото се доказаха като стабилен проект. Групата издава нови творби толкова често, че дори е лесно да бъдат изпуснати под радара. И рано или късно е невъзможно да не се запитаме какво би станало, ако цялата тази креативност бъде насочена в един труд, над който е работено повече време. “Virtuaverse” дава вариант за отговор.

Не е рядко да се потърси банда с такъв магнитуд, от почти независимата сцена, за изготвянето на саундтрак. Особено когато в стилистичен аспект се изработват основно инструментали. Но къде ще отиде цялата агресия, ако за целите би се изисквала пълна палитра от емоции? По традиция, италианците не разочароват. Познанията им относно теорията, които вече демонстрираха неколкократно, тук им дават възможност да разкрият друго лице. Тежестта е вече умерена и превес взимат хармоничните, ефирни прогресии, които са типични за звука им. Но въпреки това, всеки детайл, отличаващ музиката им, е тук – леещите се барокови мелодии и чудесните ритми се завръщат, но преобразени, по-леки за слуха и по-целенасочени. Често съставът е етикиран като “Synthwave” и ако е имало нужда от доказателство – то вече е налице. Равномерните композиции съзнателно оставят мотивите да свършат своята работа и да зарадват слуха на слушателя. И доколкото това значи, че изданието не изпъква с особена доза артистизъм, която да пречупи рамките на познатото, то в самия контекст на проекта всичко налично е напълно ново и нечувано досега.

Синтезираният хеви метъл, с който Master Boot Record са познати, звучи по-синтезирано от всякога, защото така е подобаващо за целите на този труд. Това разкри възможност да се потърсят и открият нови хоризонти, които да бъдат покорени. А фактът, че MBR остават верни на стила си, дори в такава рамка, е достоен за уважение. Въпреки това, “Virtuaverse”, при все своите докачливост и пъстрота, не би могъл да впечатли нов слушател така, както някое от по-култовите им издания.

Получаваме саундтрак, който за пореден път доказва професионализма зад музиката. Но казусът е още налице: какво би станало, ако нямаше поръчка? Какво би станало, ако цялото това време бе отделено за разработка на нещо също толкова мащабно, но с авторска доза вдъхновение? Едно е сигурно – времето ще покаже, защото връщане назад няма.

« Обратно
Коментари   Коментирай!