
Ако Uada се бяха сформирали през вече далечното начало на 90-те години, вероятно щяха да бъдат анатемосани от твърде елитарната за времето си блек метъл сцена. Няма как да свириш толкова мелодична екстремна музика и да ти се размине. Точно затова е супер забавно да слушаш метъл днес. Можеш да попаднеш на такива неща, каквито не си и допускал, че е възможно да съществуват.
Блек метълът, като европейско творение, винаги е бил по-популярен на Стария континент. Това от своя страна кара съседите през океана да са по-експериментално настроени. В основата си Uada свирят блек, но на повърхността ще откриеш влияния от толкова много други жанрове, че направо ще ти се завие свят. В безсрамно мелодичните пасажи можеш да чуеш от по-стандартните хеви и дет, чак до несъвместимите пънк и хард рок.
“Djinn” е трети албум за американците, които с всяко следващо издание стъпват все по-стабилно. И макар инструментално квартетът да се отдалечава от традициите на блек метъла, звученето на албума носи онази студена първичност, типична за стила. Качеството на записа е безкомпромисно – сурово, но достатъчно изчистено, за да не ти се налага съвсем да се прехвърляш към норвежките подземия в края на миналия век. И все пак вокалите звучат сякаш идват от някоя пещера – оставени са по-назад в микса и са наблъскани с необходимото за случая количество reverb. Така гласът се превръща в пети инструмент.
Над традиционно бесните ударни обаче се изписват мелодични китари, които без никакви усилия галят ушите. И всъщност това е движещата сила в “Djinn” – китарите. Всяка песен може да се похвали с поне два основни рифа, които или ще ти откъснат главата в комбинация с подложените бластбийтове, или ще те накарат да се заслушаш по-задълбочено. Идеален пример за първия вариант са “No Place Here” с внушителните си 14 минути и праволинейната касапница “In the Absence of Matter” – може би най-силната композиция в албума. Във втория случай ще чуеш “The Great Mirage”, която редува бесни бриджове с бавни куплети, а малко след средата басът и ударните затихват пред грандиозен китарен риф, разделящ парчето на две части. “Forestless” е силно произведение, също залагащо на по-бавно темпо. Тук ще чуеш чисти катари в началото, последвани от прогресив риф, без да се пропуска стандартното избухване в средата. И като стана дума за прогресив, няма как да не споменем закриващата пиеса, “Between Two Worlds”. Тя отговаря на името си – в нея Uada съчетават всичко чуто до момента в един грандиозен финал. Композицията е разделена на три основни части и всичко това достига 14 минути дължина.
“Djinn” е блек метъл албум, предназначен за хора, които не слушат блек метъл. Той няма претенциите да е гениално и многопластово произведение на изкуството. Вместо това американският квартет е съумял да запише мелодична вихрушка от звуци, която, при достатъчно внимание към ъндърграунд сцената, може да отвори много врати на новодошлите в света на екстремната музика.