Eyes Wide Open направиха първа сериозна крачка в музикалната индустрия през 2017-а година с труда “And so it Begins”. Същият по всичко, от заглавие и арт до съдържание, силно напомняше на едно от най-уникалните издания на In Flames – “A Sense of Purpose”. Докато от една страна е лесно да осъдим такова заимстване, то обективно погледнато нито In Flames, нито някоя друга банда в момента ползва този звук. А той си струва да го звучиш – чаровната му минималистичност няма как да бъде отречена, независимо дали ви допада, или не.
Не щеш ли обаче, всички слушатели обърнаха внимание повече на случката, отколкото на музиката. Дали заради това или поради вътрешен порив, младата банда разбра, че трябва да намери своята версия на този стил. Хубавото е, че не показват наченки на отказ от решението – техният звук е избран. И в “Through Life and Death” искат да проверят докъде решението може да ги отведе.
След интродукция, която просто е, още с първата песен откриваме новости. Чуваме симфонични елементи, едно по-ритмично и модерно звучене и едно анахронично наслояване на припевите. Тук-таме дори и някой друг фолк риф, който, макар приятен, остава необоснован сред цялата композиция. Хаосът тук е по-различен от онзи, който открихме в “ASOP”. Там се насладихме на преднамерено разпилени рифовки, които символизираха психическото объркване на лирическия герой, докато тук сякаш чуваме резултата от лутането на музикантите. Нататък има тракове, които повече се доближават до познатото и на моменти осезаемо посягат към други известни хитове от сребърната епоха на In Flames (едно от парчетата дори прави трибют към два едновременно). Но после идват припевите и сладникавата носталгия пропада, защото там се завръща наслояването, а понякога дори с подкрепление от поп напевки в стил “ааа-ооо” / “ооо-еее”. Цялостно, припевите са твърде равномерни и мелодиката им просто става предвидима, което изключва варианта да бъде докачлива.
Повечето балади в траклиста не успяват да го обогатят, но пък колкото по-напред във времетраенето отиваме, толкова по-силен става репертоарът. Сингълът “End of Days” отново напомня на вдъхновителите по начин, който дори може да накара заклет фен да се замисли чие дело е. Дори в текста намираме много препратки към In Flames, макар че цялостно изглежда по-скоро като имитация. Независимо от това, парчето е добър избор за сингъл, заради концентрирания си звук и прихватливия си ритъм. Предвид какво сравнение се очерта, няма как да се пропуснат и солата тук. Често кратки или предвидими, макар технически сдържани, това остава иронична истина, предвид откъде блика вдъхновението за делото на групата. Малко по-късно “Wildfire” показва най-искрената и оригинална песен в албума, и може би дори цялостно издадена от състава до момента. А за финал – една наистина красива и вдъхновена балада, която доказва, че умеят и това, макар след няколко несполучливи опита.
Групата трябва сериозно да преосмисли подхода си към китарната работа, именно защото в избраният от тях стил тя диктува композицията. Когато соло китарата противоречи на избрания стил, е трудно да го етикираме като доза жанрово разнообразие. Избраният от тях звук има един, поради липса на по-точен термин, “сух” привкус. Същият обаче спира да бъде чаровен веднага щом се комбинира с наслоени припеви и симфонични елементи. Разликата в диапазона става твърде голяма и следователно – неприятна за слушане.
“Through Life and Death” е може би твърде вдъхновен. Новостите в него звучат като заимствани идеи от други произведения на In Flames. Докато няма как да знаем дали Eyes Wide Open преднамерено продължават да имитират в опит да открият успех, или просто са искрено повлияни от шведските титани, истината е, че те трябва да вземат решение, зад което да застанат. След тази епоха на експериментация, следващият албум ще е или убиец, или убийство.
