
Dagoba вече са установили своето присъствие на модерната метъл сцена. Тяхното силно съчетание от приятна, ритмична тежест и плътен груув успява да обладае слушателя по особен начин. След като през 2021-ва смениха един от китаристите си, сега са готови да ни покажат по-различна страна на творчеството си. Самият шрифт на заглавието говори за тип ретрофутуризъм, който в последно време набира скорост. И французите тази година точно с него смятат да експериментират.
Със самото си начало, траклистът доказва, че вдъхновението тук е почерпено именно от синтуейв възкресението. Но точно преди страховитата сянка на свръх-равномерните метъл ритми да загрози звука, първата песен избухва и разсейва всички съмненията. Запазената марка на Dagoba – плътната, окъпана в груув тежест облива слушателя, а дисонантните акорди стават все по-докачливи с всяко следващо слушане. Групата обаче не оставя естетиката на осемдесетарския звук да обладае композициите напълно. Тук-таме се обаждат синтезирани вметки, а понякога уплътняват припевите рамо до рамо с китарите, но никога не излизат извън това да бъдат просто привкус. Темата на труда си проличава и в лириката, която съдържа множество отъждествени със синтуейв жанра фрази и изрази. Доколкото набор от тях са банални, други са поетичен прочит на вече познатото, за което бандата заслужава похвала. Въпреки това, някои компромиси между лирика и композиция се показват, тъй като подбраните думи не винаги се побират изцяло в избраните музикални фрази. Но по-силно впечатление правят могъщите припеви и силните мелодични елементи, макар те да контрастират силно с кухите и ритмични джент фрази. Тук се намира и единствената пропусната възможност на изданието, а именно – да се възползва от своя привкус с цел уплътнение. Там, където в момента властват единствено сегментални украшения, могат да бликат чудесни, мелодични уплътнения, които да подсигурят успеха на албума. Самите парчета са разнообразни откъм ритъм, като барабаните умело варират между праволинейни и алтернативни ритми. Има моменти, в които определени сегменти се повтарят по много пъти в композицията, което, в зависимост от очакванията и настроението на слушателя, може да бъде приятно изживяване. Обработката също е стабилна, с изключението на редки пролуки в отношение на чистите вокали, които понякога просто биват превзети от китарната работа. Но се дават бонус точки за липсата на безпредметна балада.
Изданието гради своята продължителност силно и смело. Придържа се към избраната тематика, но и представя свои, собствени елементи със всеки следващ трак. В отделни моменти е осезаемо, че Dagoba имат какво още да учат, но в други всичко изредено по-горе просто работи. Тогава слушателят се озовава в един Countach, който превключва в спортен режим и се изстрелва към далечния, обсипан в неон хоризонт, където го чака дори един страхотен завършек на плейлиста.
“By Night” е труден за препоръка, поради липсата на уникални, отвъд контекста на състава, качества. Но е също и зверски лесен за препоръка, заради своята бленда от лека, ретрофутуристична тежест. Концептуално, албумът е впечатляващ. Реално, група, която да прави точно това, липсва. Ако Dagoba се придържат към този звук и разгърнат потенциала му, то това може да е началото на нещо невероятно ценно.