Gwendydd са от тези групи, които очевидно имат поглед над случващите се процеси в музикалната индустрия и пътят им на развитие сякаш е предварително планиран до последната нота. Но това трябва ли да ни изненадва изобщо? Когато в състава има замесени опитни музиканти, добре познати в родния ъндърграунд, тогава дори името да е ново, организацията със сигурност е с няколко крачки напред. И виж как вторият албум на бандата, “Censored”, идва точно по график, пакетиран с готина обложка, модерна агресивна концепция и полирана по световен стандарт студийна продукция.
Неизясненият въпрос с позиционирането на групата в някакви жанрови параметри остава и тук. Сега със сигурност ще се намери някой, който да оспори важността на този въпрос. Голяма грешка! Стиловите разсъждения са интересни, change my mind. Та, какво всъщност свирят Gwendydd? Модерните брейкдауни и джент заигравки със сигурност не се вписват в традиционния дет метъл, камо ли пък в мелодета. Музиката обаче не идва достатъчно тежка, за да мине за деткор. Интересното е, че както в първия албум, така и сега звученето им много напомня на това, което правят колегите им отвъд океана Once Human. Даже прогресията от албум на албум изглежда подобна. Това ако означава, че съвсем скоро ще чуем Вики Стоичкова в албум на Kamelot, палците светкавично скачат нагоре.
Подобно на “Age of Pandora” на Nothgard или ако искаш нещо по-известно – “Taikatalvi” на Nightwish, първото пълнокръвно произведение в “Censored”, “Martyrdom”, стартира със звук от музикална кутия. След това обаче вместо мелодичния глас на Marco Hietala, композицията поема в друга посока и кръвта започва да пръска навсякъде. Освежаващ елемент са индъстриъл моментите по време на брейкдауните. “This Is a War” пък при включването на ритъм секцията в началото за няколко секунди прозвучава като брутален валс с китари. Мелницата продължава и в “Rape”, където обаче във втората половина за пръв път в записа чуваме унасящи чисти вокали.
“One Step More” забавя темпото. Песента е структурирана в стил балада на Periphery – майсторски изградена джент основа, тук-таме някой крясък за цвят и преобладаващи чисти вокали, рисуващи красива мелодия. Приятна изненада тук е гостуващият глас на Васко Райков от Odd Crew.
“A Hypocrite in a Child’s Eyes” въвежда един от най-силните рифове в албума, който като нищо може да мине за нещо от късния период на Unleashed. Е, да, брейкдауните на бриджа и акцентиращите от време на време чисти вокали поразвалят малко иначе добре заформилата се дет обстановка, но все някак ще склоним да направим изключение за тях. Не звучат зле. Хармоничният минор от основния риф на “A Hypocrite in a Child’s Eyes” прелива в директна ориенталска фаза в кулминацията на следващото парче, сингъла “We Are the New Order”. Той обаче също крещи дет метъл. Рифът е брутален! Някъде между “We Are the New Order” и “Spider” вече започва ясно да се усеща целенасоченото използване на похвата, в който песента се изгражда около един основен тон, който в най-добрия случай се сменя веднъж-два пъти, за да формира все някаква що-годе мелодична постройка. Това не е нещо нетипично за екстремните групи, Gwendydd обаче леко изнасилват формулата. Хубавото е, че електрониките внасят свежест там, където ритмичната тежест започва да губи обаятелността си.
Мажорната гама в припева на закриващата “It’s All Up to You” напомня за начина, по който Fear Factory обичат да приключват албумите си. Освен това след седем мелачки няма шанс да очакваш точно в този албум да прозвучи весела мелодия. В крайна сметка точно този нестандартен елемент прави “It’s All Up to You” забележителна и отличаваща се от останалите заглавия в траклиста.
“Censored” е очевидна крачка напред за Gwendydd, ако трябва да го съпоставяме с дебюта “Human Nature”. Той изпълнява перфектно важната роля на втория албум – да изчисти и подреди визията на групата за това как трябва да звучи и накъде да се насочи в бъдеще. Мелодичните пасажи загатват за развитие в тази насока занапред.
