“A Heartless Portrait (The Orphean Testament)” изглежда като халюцинация, но съвсем не е. Само година след “Rise of the Phoenix” – един от най-впечатляващите албуми на 2021-ва година според Metal-World – шведите предприемат второ настъпление. Тринадесетият албум на Evergrey не е нито фатален, нито безсърдечен, но е първото им издание за Napalm Records и от тази гледна точка може да бъде разглеждан като нова ера за групата. Четирите им записа за AFM Records (“Hymns for the Broken”, “The Storm Within”, “The Atlantic” и “Escape of the Phoenix”) ни оставиха с усещането за същински ренесанс, не само заради новите музикални върхове, които Tom Englund и компания покориха, но и заради непознатите нива на популярност, които те достигнаха в дигиталната ера на стрийминга.
“A Heartless Portrait” не пренаписва книгата за това какво могат Evergrey, но се възползва от успешната формула и се фокусира върху това да бъде възможно най-директен и хитов. Десетте парчета трудно биха могли да се класират сред най-прогресарската и многопластова музика, която са правили, но удрят право в сърцето с могъщи мелодии, стегнати аранжименти и онези магични емоционални вокали на фронтмена Tom Englund, които винаги са били най-ключовата съставка от рецептата. В резултат на това албумът звучи като впечатляващ микс между хитовия заряд на “The Inner Circle” и интензитета на “Hymns for the Broken”.
Синглите “Save Us”, “Midwinter Calls” и “Blindfolded” изненадват най-вече с химнови скандирания и хорови напеви, предвидени сякаш да покоряват концертните публики години наред. Никак не е трудно да си представим парчетата като споделено преживяване, когато затворим очите си. В текстовете типичната обреченост за Evergrey се среща с надежда за освобождаване от оковите на заобикалящите несгоди и желание за пристъпването на нов хоризонт (“We need to open up our eyes and leave the dark nights coming”). Сред останалите знакови моменти от албума са една идея по-завоалираното “Ominous”, което удря все по-силно с всяко следващо преслушване, и радиофоничните “Call Out the Dark” и “Heartless”, които звучат като бъдещи класики.
На този етап суперлативи като ‘един от най-добрите албуми на Evergrey’ не означават почти нищо, тъй като шведите не спират да надминават себе си и да впечатляват с почти всеки запис, който издават. Затова ще заключим, че “A Heartless Portrait (The Orphean Testament” звучи като поредния чудовищен успех, който обещава да отведе шведската банда до нови нива на популярност и световно признание. И напълно заслужено!
