След 90-те години и непоправимата щета, която това десетилетие нанесе върху траш метъла, Kreator, както и много от колегите им, се промениха необратимо. Голяма част от бандите, които през 80-те създаваха тенденциите в екстремния метъл, с идването на новия век се потопиха в морето на посредствеността. Kreator се оказаха едно от изключенията. Те не само оцеляха, но и издадоха едни от най-силните си албуми след 2000-та година. В последно време стана очевидна и донякъде предсказуема поетата от немците посока към жанрово размиване и възприемане на все повече мелодичност и епичност на звука, а стадионните припеви се превърнаха в задължителен детайл. Кулминацията на този етап от развитието на групата настъпи в излезлия през 2017-а “Gods of Violence”, с който тевтонците буквално преобърнаха из основи възприятията за съвременния траш метъл.
В началото на настоящото десетилетие Kreator отново експериментират. “Hate Über Alles” e странен албум. Ако се замислиш, той е точно това, което би трябвало да се появи след “Gods of Violence”. В същото време обаче записът ни връща и назад във времето и ни разкарва из цялото многолико творчество на групата. Уви, цялото това приключение трудно може да се нарече хомогенно. Ако погледнем събраните произведения не като отделни песни, а като едно цяло (както трябва да бъде), ще се озовем в абсолютен хаос. И това се забелязва още в самото начало. Интродукцията “Sergio Corbucci is Dead” ни вкарва в атмосфера, подходяща за спагети-уестърн продукция на известния режисьор. След това обаче едноименното парче удря директно в корените на бандата и няма как да не си зададеш въпроса каква изобщо би трябвало да е ролята на това интро в случая. Но както и да е, няма проблеми, защото сингълът “Hate Über Alles” е точно това, което можеш да очакваш от класическите Kreator – скорост и агресия. Мелодията от късното творчество на бандата тук отстъпва пред първичната и сурова мощ на тевтонската машина от края на 80-те години и началото на новия век. “Killer of Jesus” забавя леко темпото, но следва подобна настройка. Няма да ти е трудно да си я представиш в албум като “Hordes of Chaos” (2009).
Дотук добре. “Crush the Tyrants”, макар и не толкова впечатляваща, прилично изпълнява прехода към “Strongest of the Strong”, която инструментално звучи като пауър метъл песен. Ако ги нямаше емблематичните вокали на Mille Petrozza, това нямаше да мине за запис на Kreator. Композицията е прилична, но не и за стандартите на тази група. Същото важи и за хеви метъла, пристигащ след това с “Become Immortal”. Квартетът се справя добре в писането на подобни приповдигнати парчета, но тези бледнеят в сравнение с някои други, които чухме в предните два албума. “Conquer and Destroy“, от друга страна, впечатлява с невероятен припев и познатите мелодични китарни хармонии на Sami Yli-Sirniö. Епичната чиста многогласова версия на рефрена, изпълнена на мястото на моста, е приятно допълнение. Този елемент беше въведен преди няколко години в самостоятелния сингъл “666 – World Divided”. Хубаво е, че сега го чуваме отново.
“Midnight Sun” е песента, която вероятно ще раздели феновете в два противникови лагера. Чистите гост-вокали на певицата Sofia Portanet директно ни връщат към готик забежките на Kreator през 90-те. Времето лекува, казват. Е, изглежда раните за позаздравели и Mille е готов отново да се впусне в това опасно приключение. Няма как да не поставим под въпрос успеха на подобно начинание. Някои фенове ще заклеймят песента, други ще я обикнат. Едно обаче е сигурно – метълът е невероятен жанр. Само тук ще се намери творец, който да тръгне да обединява “Midsommar” с “Texas Chainsaw Massacre”, и то по доста добър начин.
Експериментирането продължава и в “Pride Comes Before the Fall”, където чуваме чисти вокали от Mille. С това обаче се изчерпва интересното в записа. “Demonic Future” пък е средняшка композиция в стила на последните два албума. Тук се следва наложената успешно формула. Закриващото произведение “Dying Planet” звучи уморено и невдъхновено.
Макар да има своите си достойнства, “Hate Über Alles” не може да се похвали с размаха и мащабността на предшестващите го “Gods of Violence” и “Phantom Antichrist” (2012). За съжаление, творческата пауза от пет години можеше да се отрази и по-добре на групата. По всичко личи, че албумът е преходен. В него се загатва за евентуален нов стилов завой, който музикантите биха могли, за добро или за лошо, да доразвият в следващите си издания. И все пак чест им прави на Kreator, че след толкова години продължават да се развиват. Мнозина ще оценят положения труд.
