Много етикети могат да се поставят на група като Parkway Drive, но най-валидният сред тях е така значим, че илюминира, цепейки дори най-плътния мрак: храброст. Нужно е адско количество храброст за експериментация, която не променя стила на творбите ти, а усещането им. Така един артист би могъл да пропъди дори феновете-генералисти, но в името на изкуството винаги са нужни жертви.
Подобен феномен забелязахме с бандата преди няколко години, когато за първи път този маниер бе изкаран на показ с “Ire”. Но какъв коментар е подобаващ, когато неговият наследник “Reverance” бе способен да размества небесни слоеве с мощта си? И нещо повече: ако ще наблюдаваме развитието на състава през призмата на културната стойност, то какво трябва да композират, за да го задминат? “Darker Still” е претендентът.
В контраст с отчайващата тематика на предшественика си, тазгодишният траклист започва дори позитивно. Театралните вметки са изместени от по-типично музициране, макар това да не премахва разгърнатия артистизъм на Winston McCall. Сякаш я няма и градацията из траковете, която да кулминира в жесток катарзис. На нейно място имаме кристално ясно отражение на статуквото. Един портрет на музикантите и как те звучат, какво са, как се чувстват и как съществуват след онзи катаклизъм, което е повече от естествено и дори заслужено. Всичко това е изразено чрез модерен метълкор от класа: звънливите рифовки, които суингират само напред за подсилване на мотива, прави ритми и напевни, хорови припеви. Праволинейните конструкции единствено могат да заслужат респект от опитни колеги и дълголетни аудиофили, поради прецизността и креативността, които колектива е вложил в изграждането им.
В текстовете се срещат тук-таме някои мъдрости, породени от човешки страхове и граждански ядове, но в други моменти си позволяват просто да бъде метъл, защото е забавно. В изданието има парчета, отдадени на поклона пред непреодолимостта на хоризонта. Други, в контраст, се подиграват на всичко онова, обвързано с нея, сякаш Parkway Drive са издигнали Смъртта в особен култ, който не я промотира, а напомня за нейната неизбежност. Напомня да празнуваме победата, да бягаме от излишната тежест, да не се покланяме пред врага и да сме благодарни за въздуха, който дишаме, докато го има. И точно когато най-малко го очаква, слушателят е изправен пред въпрос: Ами ако Смъртта ти бъде незначителна? Тогава целият изминат път се навързва със заглавието и всичко си идва на мястото. Запознат с проклятието, слушателят е готов да приеме лекарството. И финалът го сервира.
След умопомрачителните излияния в “Reverence”, “Darker Still” е онзи период след погребението. Когато съзнанието не е способно да приоритизира “добре че не бях аз” пред “господи, това е ужасно”. Когато дните са дълги, сънят е бленуван, а кошмарите засилват страховете ни. През цялата си продължителност, чрез своята ритмичност и спорадичност, албумът демонстрира порива да се върнеш към нормалността. Защото Смъртта все пак идва.
Да кажем, че “Darker Still” е поредният астрален взрив в кариерата на Parkway Drive би било преувеличение. Независимо от това, погледнат през гореустановената призма, той остава ценен. Професионален, мощен, прихватлив и майсторски изграден – не за всеки, но определено не и празен. И ако така звучи траурът в техните инструменти, единствено можем да се надяваме да чуем как звучи животът. Тогава цикълът би бил завършен в трактат, който музиката не е познавала до момента.
