В музикалната индустрия е популярно неписаното правило, че един изпълнител има на разположение цяла вечност, за да подготви първия си албум, но за втория запис срокът се стеснява максимум до една година след излизането на дебюта. Така творецът затвърждава мястото си на сцената. На българския метъл ъндърграунд обаче грам не му пука за музикалната индустрия и правилата ѝ. За тази една година действително можеш да затвърдиш позициите си, но можеш да допуснеш и редица грешки, ако бързаш прекалено много. Грешки, които Klada умело са избегнали.
Във “False Gnosis” се усеща промяна и композиторско израстване. Съдържанието, макар и с дължина, оприличаваща го повече на EP, отколкото на дългосвирещ албум, е хомогенно. Лесно забележимо е наличието на една обща визия за това как парчетата трябва да звучат, което е похвално. Разликите с дебюта “A New Age” (2018) са сериозни и в положителна посока. Също като предшественика си, “False Gnosis” звучи сурово, но и далеч по-подредено. Изглежда музикантите този път са насочили погледите си към по-мелодичните проявления на блек метъла.
Това не е поредният албум, имитиращ звученето на бандите от Втората вълна. Продукцията откъм честоти е по-уравновесена и приглушена, а мръсното звучене доближава Klada до това, което правят банди като Wormwitch (особено при рифове като откриващия в “Onset of Winter”) в приятните си опити да се заиграват с интересната граница между блек метъла и кръст пънка. В начина, по който мелодиите са изградени, се открива и наследството на легендарните Dissection, а подобно нещо винаги е радост за ушите, особено когато е направено добре. Темпово парчетата избягват да се надпреварват кое е по-бързо. В това отношение е налице необходимото разнообразие, така че музиката не просто да не натоварва, но и да не отегчава слушателя.
Когато бластбийтовете и скоростното свирене поглъщат “Sea of Disbelief”, музикантите веднага се усещат и сменят подхода с една идея по-бавната и атмосферична “Breath of a Dying God”. След това започва да се усеща лек опит за градация в “Soothing Silence”, а ескалацията идва в “Subtle Satire”, излязла сякаш от албум на Watain. Атмосферата също се променя осезаемо. “Subtle Satire” се усеща като най-мрачната и студена песен в албума.
“False Gnosis” е добър запис и поредно доказателство, че българската екстремна метъл сцена се развива в правилната посока. Родните артисти все повече започват да гледат на албума като на формат, съдържанието на който е едно хомогенно цяло, а не просто списък с песни, нямащи нищо общо една с друга. Klada, както редица свои колеги, свършиха страхотна работа тази година. Можем само да се надяваме, че в следващите оттук нататък сцената ще се движи само нагоре.
