От близо три десетилетия насам, по стара традиция средно на всеки две или три години феновете на скандинавския екстремен метъл получават по една студийна изненада от норвежците Enslaved. А ако и вие сте част от почитателите на групите, които не могат (и не искат) да се вместят в само един конкретен жанр, то гарантирано винаги ще намирате тези изненади за приятни.

Тазгодишното издание носи името "Heimdal" или "Страж на боговете", очаквано вдъхновено от скандинавската митология, подобно на повечето албуми на Enslaved, които никога не пропускат да направят някаква лирическа препратка към корените си. Записът е сравнително кратък и включва само седем парчета, но, както знаем, на утвърдена банда като тази не ѝ трябва повече, за да постигне музикалните си цели.

"Behind The Mirror" задава бойно настроение със звука на рог, отекващ в тишината, който скоро е прекъснат от началото на поредица прогресив метъл рифове, примесени с чисти вокали. Жанровата обстановка се променя сравнително бързо, като към нея се добавят все по-агресивни китари и блек метъл вокали. Още от първата песен си личи, че и с "Heimdal" Enslaved продължават да навлизат все по-целеустремено в прогресив метъла, като той присъства все повече и повече в албумите им – понякога дори заемайки главна роля. Търсейки по-точно стилово определение на музиката им, стигаме до смесицата от равни пропорции Mastodon и Emperor, с които евентуално би се получил подобен резултат... общо взето Ihsahn, но поръсен с щипка викинг метъл.

"Congelia" със сигурност е едно от по-тежките парчета и показва екстремната страна на Enslaved в пълния ѝ блясък. Колкото и да се отдалечават от класическия блек метъл, норвежците винаги добавят нужната доза тежест дори към най-прозаичните си песни. "Forest Dweller" напомня доста на Opeth по звучене и определено достига нивото на музикално разнообразие, което шведските им събратя гонят през последните години. "Kingdom", от своя страна, припомня за впечатляващите инструментални умения на състава, и по-специално виртуозността на китаристите им. "The Eternal Sea" е поредното доказателство, че комбинацията от брутални рифове и класически вокали може да се окаже повече от печеливш ход за формации, преди залагали основно на крайностите в метъла, а за Enslaved това започва да се превръща в нещо нормално. Що се отнася до "Caravans to the Outer Worlds", това е едно от най-невероятните изпълнения, които сме чували от бандата до момента. Лутайки се сред жанровете и експериментирайки с различни стилови съчетания, като че ли те най-накрая откриват себе си и своя стил. Ако трябва да опишем какво представляват Enslaved днес само чрез една песен, тя би била именно "Caravans To The Outer Worlds" – своеобразен шедьовър и кулминация на усилията им да постигнат нещо наистина различно и ново. Записът завършва с едноименната песен, която сякаш е създадена да успокои с нещо познато заклетите фенове, твърде шокирани от промените и неочакваните обрати до момента.

"Heimdal" е всичко, което бихме очаквали от една модерна метъл банда, че и повече. С него Enslaved доказват, че за тях определено не е проблем да напускат зоната на комфорта, както и това да остават все толкова релевантни след почти 30 години на сцената.