През 2018-а година Аркона направиха кардинална промяна в звученето си. Познатият ни епичен фолк метъл рязко взе да отстъпва пред по-мрачния и суров паган/блек метъл, а северният квинтет придоби облика на група, която вместо да пътува по турнета с банди като Dalriada и Korpiklaani, сега би стояла в по-подходящата компания на Kampfar, Moonsorrow и други подобни имена. “Kharm” беше албумът, с който руснаците показаха на света другата си страна. Въпросът беше дали това ще остане единична забежка или ще очертае бъдещето на групата, навлязла вече в утвърдения етап на кариерата си.

За щастие, Аркона са решили да поостанат в дълбоката част на гората. В този смисъл “Kob’” е продължение на “Kharm”. Наследени са както висококачествената продукция, така и тежкият и почти авангарден блек метъл. Композициите са дълги, променливи и неконвенционални. Бластбийтовете и китарното тремоло, свирещо цели акорди, вече са съществена част от музиката. А там, където те са заменени от по-умерени рифове и ритъм секция, веднага отгоре се изсипват дисонантни солови партии, способни да те вкарат в транс. И като стана дума за вкарване в транс, ритуалното шаманско звучене в някои песни без проблем илюстрира картини чрез звук. Подобни моменти са и сред най-интересните в албума. Музикантите са усетили, че могат да въздействат по този начин, затова и хитро са предвидили точните места, в които интензивният хаос да се оформи в нещо като архетип на митологичния космос. При Аркона обаче той е просто затишие пред буря и не е лайтмотив на нито едно произведение (макар че в едни се среща по-често, отколкото в други), затова пък винаги удря силно.

“Kob’” е много амбициозен албум, изискващ сериозно внимание в процеса на слушане. Атмосферични произведения като “На закате багрового солнца” и “Разрывая плоть от безысходности бытия” възприемат композиционно изграждане тип бавна градация и изобилстват от мелодични моменти, а типичните за Аркона чисти многогласия са винаги впечатляващи. От друга страна, авангардната виелица “Мор” и 12-минутната “Йди” са много по-сложни и при тях лесно се губи представа какво точно се слуша в дадения момент. Специално в “Мор” трудно ще попаднеш на фраза, повтаряща се повече от четири такта. Песента е съставена от куп идеи, които в друг случай биха могли да изградят цял дългосвирещ албум.

Излиза, че големите достойнства на “Kob’” са и негови недостатъци. Но ако действително недостатъците в едно издание са като тези тук, няма от какво да се оплакваме. След завоя, който направиха с “Kharm”, Аркона се изкачиха на съвсем друго ниво и без никакво затруднение се позиционират като една от водещите групи в жанра си. “Kob’” е произведение на изкуството, показващо завидно музициране и богат опит. Европейският метъл се нуждае от повече такава музика.