Мина малко повече от десетилетие, откакто Saturnus издадоха брилянтния “Saturn in Ascencion” (2012). Той пък от своя страна наследи шедьовъра “Veronika Decides to Die” (2006) – концептуален запис, вдъхновен от едноименния роман на Паулу Коелю, който и до момента се счита за връхната точка в дискографията на датчаните. Saturnus по принцип не издават нова музика често, а дори и в случаите, в които го правят, гледат да не се бутат в светлините на прожекторите. Такъв им е имиджът, а и стилът, ако трябва да сме честни. За сметка на това пък няма дуум метъл фен, който да не е чувал за тях. Вероятно и не съществува човек, запознат с творчеството им, който да е способен да остане безразличен към нещо ново от тях.

Този път обаче минаха наистина много години. В такива случаи няма как да не започнеш в някакъв момент да си задаваш въпроса дали Saturnus изобщо все още съществуват. Говорим за авторитетна група в ъндърграунд стил, която не изнася често концерти, а в социалните мрежи предпочита да не се изявява кой знае колко. Може би именно заради това новината за задаващия се нов албум наистина предизвика вниманието на всички фенове на жанра.

Без да звучи пресилено, “The Storm Within” е сред най-добрите дуум записи, излезли в последните години. Saturnus не са се променили, но и едва ли някой би искал нещо подобно. Няма друга група, способна да събере и изрази чрез песен толкова силна и наситена емоция. Казват, че меланхолията е красивата сестра на тъгата. Слушайки Saturnus, наистина се убеждаваме в правотата на тези думи. Бавните и мелодични китари, пианото, гърлените изтерзани ревове и трогателните речитативи (запазената марка на датчаните) са всичко, което един фен на европейския дет/дуум би искал да чуе. Всяка банда в тази сцена се стреми да звучи по този начин. Някои в старанието си успяват да създадат собствен прочит на меланхоличното изкуство и да запишат своя дял в историята. Обаче никой не може да звучи като Saturnus. Това е единствена по рода си група.

В “The Storm Within” всичко е изпипано до съвършенство. Всяка нота е на правилното място, всяка партия е изсвирена така, сякаш утре няма да настъпи, а музикантът никога повече няма да може да възпроизведе мелодията с ръцете си. В рамките на почти един час слушаме напълно завършено и подредено издание, на което нищо не липсва и нищо не е в излишък. Saturnus са велики музиканти, но тук надминават всички очаквания. Пред “The Storm Within” дори безкомпромисният “Saturn in Ascencion” звучи леко разпиляно. Новото заглавие на датчаните без грам затруднение застава до “Veronika Decides to Die”, а единственото, което му остава, е да премине през теста на времето. Но за това може би ще си говорим след няколко години. Дотогава ще оставим сърцето да води и ще се наслаждаваме на красотата.