
Човек може да срещне какви ли не мнения за Metalite – от упреци в опошляване на метъла до това, че просто се опитват да са по-тежка версия на ABBA. За добро или лошо, подобни жанрови кръстоски са неизбежни и ще ги срещаме все повече (та Miriada успешно смесваха пауър метъл с естрада още през 2006-а година!), така че вместо да се тръшкаме за погубеното целомъдрие на любимата ни музика, би било доста по-конструктивно да потърсим качеството сред тях. А в случая такова не липсва.
В “Expedition One” петимата шведи продължават да практикуват това, в което са най-добри, а именно компактно музициране, придържащо се стриктно към куплетно-припевната рамка и вечно търсещо хитовия ефект. Тук познатият от Amaranthe евроденс уклон се преплита с някои утвърдени AOR постановки върху подложка от директен пауър метъл без излишни украшения или пространни инструментални пасажи. Парчетата са кратки и съсредоточени, базирани на простовата рифовка, изобилна електроника и клавирни оркестрации. Типично за групата, акцентът пада върху вокалите, където имаме поредно силно представяне на Erica Ohlsson. Без някакви драстични преображения, тя демонстрира най-добрите черти на поп певица от 80-те, която някак си се прехвърлила четири десетилетия напред във времето.
Както може би вече стана ясно, няма смисъл да търсиш особена дълбочина или тежест в Metalite – тяхната представа за модерен метъл е максимално изчистена, а реализацията ѝ е повече от сполучлива. С “Expedition One” бандата отново навлиза в сферата на научната фантастика с концептуален разказ за търсене на нови светове. И при все че историята е занимателна, по-впечатляващото е, че съставът за пръв път звучи толкова хомогенно и на композиционно ниво. Колебанията в качеството са минимални, а песните почти без изключение са крайно достъпни и грабващи, като напредват плавно и се допълват в изграждането на повествованието. В тях поп ударност а ла Roxette и Ace of Base съжителства с енергична ритмика, плътен синтезаторен звук, напомнящ Battle Beast, и компетентно свирене (само чуй “Utopia”). Резултатът от всичко това е колкото предсказуем, толкова и забавен. Единственият по-забележим недостатък на записа е неговата продължителност – в този стил 16 парчета с общо времетраене от 67 минути могат да дойдат в повече.
Макар да не покорява нови върхове в жанра си, “Expedition One” е рядко приятен и непринуден албум, който се вписва закономерно във възходящата линия на развитие на Metalite. Още няколко стъпки в тази посока и, кой знае, току-виж сме се сдобили с нови лидери на сцената.