Romuvos са сред по-малко познатите фолк метъл банди, но на сцената има бъдеще за музика като тяхната. Литовците от няколко години насам се опитват да се наложат с малко по-монотонен, но пък за сметка на това въздействащ звук. Това не е експлозивният метъл, който би следвало да очакваш от големите банди в жанра като Ensiferum и Eluveitie. Romuvos предприемат различен подход и се обръщат за вдъхновение към неофолк величията Wardruna, само че обличат песните си в китарна стилистика, която можеш да чуеш при пионери като Falkenbach (та дори и късните Rotting Christ, ако трябва да излезем малко от жанровите граници). И ако при първите няма метъл, а при вторите е налице емблематичната за творчеството на Vratyas Vakyas двойственост (на места стига до чист блек, а на други свири мелодични акустични пасажи), то при Romuvos балансът може да буди единствено възхищение. Разбира се, поради тази причина литовците са и по-умерени от гореспоменатите си колеги. Те не навлизат в дълбините на екстремното, но и не губят метъл звученето си.

“Spirits” е относително кратък албум, като това в случая е положителна черта. Песните следват еднотипна структура – започва се с минималистична атмосферична интродукция, продължена от постепенна градация, кулминираща някъде във втората половина на произведението. След това отново се връщаме към по-минималистичния звук, този пък илюстриращ епилога на записа. Ако песните бяха повече и по-дълги, със сигурност материалът щеше да доскучае в някакъв момент, особено като се има предвид и липсата на темпово разнообразие. Но ако оставим хипотезите настрана и се концентрираме върху това, което литовците са ни представили, всъщност именно споменатите вече белези на музиката в албума са и големите му достойнства. Умереното, често залитащо към бавно темпо подхожда на трибалистичната ударна секция. Всичко това се връзва перфектно с мелодичните вокали, които са най-впечатляващия елемент при Romuvos. Многопластови и почти винаги в унисон – няма по-подходящ разказвач от тях. Понякога, за да постигнат целта си, те се разделят на октави, а в някои специфични моменти пеенето става обертоново, в стила на източните банди.

Четвъртият албум на Romuvos е и най-силният им. “Spirits” се намира в златната среда и може да бъде оценен както от метъл феновете, така и от тези, които бягат от тежкия звук и залагат на неофолк и ембиънт. Музиката е като саундтрак от филм или сериал, но в същото време си е самодостатъчна и може да се слуша активно, а не просто за фон. Оттук нататък за Romuvos предстои да надграждат постигнатото, а ние, слушателите, ще чакаме следващия им ход с нетърпение.