Ревюта
Група: Accept
Албум: Humanoid
Автор: Лилкоff
Април, 2024

Напоследък класическите хеви метъл групи от 80-те се завръщат с нови и много силни продукции. Най-пресният пример са Judas Priest, които за първи път от “Ram It Down” (1988) и “Painkiller” (1990) вадят поредни много силни албуми. За немската машина Accept важи същото, като при тях дори можем да върнем лентата до 2010-а, когато Mark Tornillo влезе успешно в обувките на незаменимия според мнозина Udo Dirkschneider и германската банда издаде последователно “Blood of the Nations” (2010), “Stalingrad” (2012), “Blind Rage” (2014), “The Rise of Chaos” (2017), “Too Mean to Die” (2021) и главния герой в настоящия материал – “Humanoid”.

В пореден албум Accept не правят грешката да променят формулата си за композиране на музика. Много банди, изявяващи се в най-различни поджанрове на рока, през годините сменяха изцяло концепцията си – къде успешно, къде не чак толкова, къде изобщо. Е, Wolf Hofmann и компания не могат да бъдат причислени към тях. След реюниъна на немците през 2009-а, момчетата се придържат към максимата, че нещо, което работи, не трябва да бъде променяно. За втори пореден запис след издадения преди три години “Too Mean to Die” траклистът съдържа 11 изпълнения, но това е може би най-малката прилика. В стилово отношение “Humanoid” e логичното продължение на пуснатия през 2021-ва година опус. Рифовете и цялостната идея от композиционна гледна точка се запазват на сто процента, което логично води до заключението, че тук няма слабо парче. През цялото време албумът върви в едно темпо, но в никакъв случай не можем да го определим като монотонен. Напротив – “Humanoid” e динамична творба, която без съмнение ще се превърне в любимец на верните фенове на бандата. Най-важната предпоставка за хубавата песен е силният, мелодичен и запомнящ се припев, а тук имаме такива в изобилие – от откриващата “Diving into Sin”, през заглавната пиеса, та чак до закриващата “Southside of Hell”. Няма как да не откроим и “Man Up”, “The Reckoning” и, разбира се, “Frankenstein”, които имат всички необходими компоненти, за да се превърнат в класики от богатата дискография на немския секстет.

Мнозина биха определили Accept като застаряваща и отдавна изтъркала се група. Такива заключения са се писали и по адрес на банди от ранга на AC/DC, но истината е, че в тази си форма Wolf Hofmann, Mark Tornillo, Uwe Lulis, Christopher Williams, Martin Motnik и Philip Shouse могат да оставят още много музика за бъдещите поколения, която, дори да не бъде оценена днес, след години със сигурност ще продължава да звучи.

« Обратно
Коментари   Коментирай!