Виж сега, може BMTH да не са любимия ти вкус бъбъл тий, ама вече така и така си говорим на “ти”, ще давам в прав текст: този състав е имал страшен ефект върху музиката. Щеш или не, тия пичаги са царете на същинския модерен метъл: тоя, дето се вихри тук и сега, през 2024-та. Същия, който рязко сменя фазата от онова, дето някога му викахме “модерно”. Щото така работи часовникът, Саше: върви, без значение дали те кефи или не!

Благодарение на пънкарския им ар нуво апроуч, както казват в Тутракан, брутални нови проекти като Nova Twins, Blind Channel или Hot Milk просто нямаше да са същите. А тези имена ако нищо не ти говорят или рязко те карат да искаш да си ходиш: ето, спестих ти малко време, и можеш да спираш да четеш още сега. И да не кажеш после, че нашето племе никога нищо не е правило за теб!

Тъй, като разкарахме потенциалния “алт мюзик” хейтър, давайте да си говорим за “POST HUMAN NeX GEn”:

• Е така се прави! Няма кампании и други маркетинг простотии: казваш “It’s out”, поглеждаш навън и верно е вън на поляната да си играе с кварталните бездомни кучета.
• Мисля, че става някакъв микротренд да се пускат псевдо-продължения на албуми и не схващам филма. Та, по тоя повод, да ти кажа нещо и за музиката, а?

“PHNG” (произнася се “пънхъгъ”) е най-ярко вдъхновен от изикор (за несхлухтящите, това е поп-пънк, дето само така звучи) и индъстриъла. И смесицата, за пореден път, води до нещо страшно яко. Плавни хармония и гъделичкащи прогресии се обръщат и от спокойните вълни изникват чудовищни цунамита, изградени от креативност, тежест и модернитет.

Помните ли как през годините около 2010-а имаше пост-пънк състави с изразено хардкор присъствие? Е, тук има цял наръч парчета, които звучат баш така, но с добър мастеринг. Докато ги слушах и аха-аха да изкарам кашона с карти Югио, да нахлузя гуменетките и да ида в двора на училището да ям снакс “Лото”. И докато го ям, бих слушал някои от другите песни, звучащи тъкмо като гореспоменатия източник, барабар с лошия мастеринг. Да го наречем “автентичност”.

Из траклиста празнуват забележително количество храбри идеи, докато други – основно пасажи и преходи – сме ги чували и преди. Но пък на кого му дреме? Донеси ми хоризонта са достатъчно известни, а днешната младеж има проблем с дълготрайната памет и без това (по време на изписването на това ревю не е бил наранен нито един ТикТок-ър).

Сега идва досадната част, която удря като торба с тухли четворки, примесени с бодли и миризмата на вече упоменатите гуменетки (купени са от пазара): темите. Работата, пак, е основно депресарска, но по онзи модерен начин “к’вото ме не трепе, ме засилва”. Ако ти понася – супер, ако не – вероятно ще оцениш музиката в повечето тракове, но ще можеш продължително да се наслаждаваш само на шепа от тях.

Преди хиляда петстотин четиридесет и две години, когато излезе предшественикът на този албум, заявих, че е най-тежкият такъв на групата до момента. Сега мога да го кажа пак. Но бих те излъгал, защото “тежък” не е точната дума.

По-интензивен е. Има повече от всичко, като конвенционалният реквизит за присъствието на тези елементи се оказва тотално ненужен. Неочаквано крещене, неочаквано соло, неочакван брейкдаун, неочакван риф. Понякога даже цяла трошачка се крие зад ъгъла на опасната улица “Баладна”. И в крайна сметка точно това прави творчеството на BMTH значимо.

Тук отдавна вече не си говорим за “метъл” или “тежка музика”. Говорим си просто за “музика”, за която суайпваме надясно. И независимо дали съм фен на групата или не, със сигурност съм фен на идеята и на факта, че вече има значително количество привърженици.