Някои албуми миришат на дърво и тъмно пиво. Прашни са, но достатъчно, че да е уютно, вместо мръсно. А когато ги слушаш, имаш чувството, че са писани с идеята да бъдат слушани на винил: нарочно леко претенциозни, но същевременно непорочно уникални. И вече знаеш, че обложката има оранжево по нея. То просто няма как иначе.

“Analysis Paralysis” е баш такъв албум. И ако си слушал Четири Години Силен, Саше, ще знаеш, че тъкмо тук започват проблемите. Настава едно повсеместно търкане на бради в опит да се съчини един извод, който да е едновременно основателен и съдържателен. Защото проблемът е следният: Four Year Strong не правят такава музика хич.

Те са хипер-енергични, брутално откровени и прихватливо мелодични. И целия този инди пост-поп-рок Торонто-вайб е просто несъвместим с творчеството на бандата. Поне на теория. На практика, тук има 12 трака, които доказват обратното.

И най-якото е, че претенциозният булшит го няма. Ама то така става, когато не се опитваш да оригиналничиш в началото на кариерата си, а просто оставиш стила си да се разгърне с времето. От фурната излиза един суров инди/грънджи звук и мирише на черешов пай. Из различните парчета можеш много ясно да разпознаеш всичките велики вдъхновения, които групата е изпитала, но ето я уловката: направено е с респект. Таман да кажеш “Ей, т’ва е като в оная песен!” и удрят вокалите, и вече твърдението ти е невалидно.

Този състав десетилетия вече се придържа към патентованата си композиционна формула:

Тежки инструментали + Мелодични вокали = Печалба

Очевидно, няма да тръгнат да си изневеряват след толкова години, та уточнявам очевидното, за да обясня нещо друго: тия брадати сладури са се научили да пишат и леки парчета. Ама не в онзи лигав, гнусен смисъл, дето звучи като пълнеж и го скипваш. Траковете пак звучат все едно са тупали бело, но не е било вчера, а по-скоро преди два-три дни.

Моят личен проблем с последните няколко издания на Four Year Strong е, че са прекалено лични. Схващам: пораснахме, та и те така, та вече имаме други проблеми. Ама, честно ви казвам, не ми се слуша за разводи и погребения. Та по тоя повод: тук пак наративът е по-личен, но вече не е музикална форма на автобиография, което дълбоко оценявам.

360 думи по-късно, стига сте си търкали брадите. Отивайте да слушате “Analysis Paralysis”. Вътре има оная магия, която се случва само на групи, които не си изневеряват. И да знаете: ако и вие се чувствате така, както кучето на обложката изглежда, не сте само вие.

И в музиката на FYS винаги за това е ставало въпрос.