Всички харесват хубавите предизвикателства, но само малцина ги приемат с неуморния хъс на Devin Townsend. С всеки нов албум той си поставя амбициозни цели, надхвърляйки рамките на собственото си творчество. Без значение дали става дума за самоаналитично търсене или за диво потапяне в антиконформизма, музиката му винаги е била отражение на неговите настроения. Като истински интелектуалец с чудовищна работна етика, канадецът базира цялата си кариера на идеята да преоткрива себе си отново и отново.
В “PowerNerd” той е избрал един значително по-ограничен подход, като е предизвикал себе си да се откъсне от задълбоченото премисляне, което е характеризирало процеса му досега. По този начин той е постигнал директно и по-непретенциозно звучене. Въпреки че текстовете са отнели по-дълго време, музиката за този албум е композирана само за 11 дни. Това свидетелства както за творческия му устрем, така и за желанието му да изпробва различни начини на работа.
Тематично “PowerNerd” се стреми да даде надежда и смисъл на онези, които са отхвърлени или неразбрани от обществото. Още откриващата заглавна песен налага тази тема, като включва фронтмена на хардкор легендите Hatebreed – Jamey Jasta. Със своята зареждаща енергия, тя е може би най-безгрижната композиция, което Devin Townsend някога е създавал – огнено съчетание от осемдесетарски рок и траш метъл, но композирани и записани през модерната призма на музиканта. В допълнение, видеоклипът е същински комедиен спектакъл. Но въпреки че заглавното изпълнение блести с бурната си и закачлива енергия, то не определя тона на целия албум. Единствената друга песен, която се доближава до този дух е “Goodbye“, като дори и тя е по-нюансирана.
Обхватът на “PowerNerd” е много по-разнообразен, отколкото може да се предположи отначало. Тук няма десетминутни прог епоси, а компактни и целенасочени парчета с кратки интродукции и сола и силни припеви, но преминаващи през различни настроения. Например “Jainism“ е по-бавна и мрачна, посветена на темата за творческата уязвимост – тревогата и разочарованието, които могат да последват, когато един артист представи творбата си пред света и се сблъска с критика или апатия. Друг от най-запомнящите се моменти е триумфалната “Ubelia”, която пресъздава успешно чувството на катарзис, от което все по-често имаме нужда. Това е една от онези песни, които повдигат духа ти, независимо от тежестта на реалността около теб.
И все пак “PowerNerd” умее да навлиза и в изненадващи територии, като преминава от дълбоки размисли към откровено абсурдни теми като галенето на котки, вселенския копнеж за студена бира и простото удоволствие от сутрешното кафе. Тези моменти показват, че дори най-обикновените аспекти на живота могат да предизвикат силен емоционален отзвук в сърцето на твореца.
Стремежът на Devin Townsend към радикални стилистични промени несъмнено е оставило много слушатели в недоумение през годините. Това неуморно експериментиране, макар и изпълнено с креативност, обяснява по-скоро нишовото естество на неговите почитатели и ограничения обхват на популярността му. Devin не се интересува от мейнстрийм успех и точно в това се крие сърцевината на неговата музикална неприкосновеност. Основната му лоялност е към собствените му потребности. Като се има предвид това, “PowerNerd” е безупречна равносметка на целия път на канадеца досега.
