Ревюта
Група: Marko Hietala
Албум: Roses from the Deep
Автор: WingWriter
Февруари, 2025

Откакто се завърна след обявеното през 2021-ва година временно оттегляне от сцената, Marko Hietala няма спирачки. Като изключим Nightwish, русолявият викинг е буквално навсякъде: колаборации с Therion, Exit Eden и Patty Gurdy; всевъзможни телевизионни участия в родната му Финландия; възобновена концертна дейност с Northern Kings, че дори и някоя и друга спорадична изява с култовите Tarot. Изглежда времето, което си даде, за да се пребори със своите вътрешни демони, е било ползотворно, защото днес Marko е по-продуктивен от всякога.

“Roses from the Deep” е вторият солов труд на финландския басист и вокалист. По негови думи песните са писани по време на излизането на първото издание, “Pyre of the Black Heart” (2019/2020), или малко след това. Разликите между двата записа обаче са очевидни. “Roses from the Deep” носи класически групарски дух, сякаш е писан от музикантите по време на джем сешън. Това обаче не го прави разпилян. Песните, макар и да имат специфичния и леко екстравагантен композиторски стил на Hietala, са добре структурирани и с проста формулировка. Мръснишките груув рифове и богатите клавири в стил Tarot не липсват, но цялостно албумът изненадва с преобладаващото си рокаджийско звучене, контрастиращо на по-тежкото хеви/пауър амплоа, в което сме свикнали да виждаме Marko.

За пъстротата на записа допринасят и гостите. Голямата сензация е вече познатият сингъл “Left on Mars”, в който Hietala си партнира с Tarja Turunen за пръв път от скандалната и унизителна раздяла на певицата с Nightwish през вече далечната 2005-а година. В баладата “Two Soldiers” пък се включва колегата на Marko от Northern Kings – JP Leppäluoto. Драматизмът на композиции като “Two Soldiers” и “Roses from the Deep” (която е и закриваща) внася малко меланхолия в иначе замечтания, но в същото време динамичен албум. През останалото време се акцентира върху зарибяващи мелодии (“Frankenstein’s Wife”, “Proud Whore”, “Rebel from the North”). Странни, но сполучливи попадения са кънтри-звучащата “Devil You Know” и “Impatient Zero”, на свой ред комбинираща фънки куплети с внушителни метъл припеви. Най-дългото произведение, “The Dragon Must Die”, пък съчетава тежките хеви рефрени на Tarot с игрив основен риф в стила на Iron Maiden.

Едва ли някой е очаквал толкова разнообразен, ексцентричен и експериментален запис. “Roses from the Deep” е изумителен труд, който от аутсайдер като нищо ще се превърне в един от силните моменти за 2025-а година. Цялото това хвърляне в дълбокото и размахът, с който са написани песните, звучащи иначе лежерно и все едно не са кой знае какво, са поредното доказателство за неизчерпаемия талант на великана Marko Hietala. Вече чакаме и следващите му музикални превъплъщения.

« Обратно
Коментари   Коментирай!