Буквално тъкмо бях изгледал вечната класика “Сърца в Атлантида” с големия сър Антъни Хопкинс и – подобно на Кингов герой – аз също шайн-нах, та отворих Spotify ей така, без причина. И там какво да видя? Навръх 14-и февруари са дропнали един тон яка музика, без анонси. Така се впечатлих, че новият сингъл на Tame Impala е всъщност в колаборация с огромния Justice, че без да искам дадох Next и зазвуча новият релийз на Twiztid. Само че метъл. Прощавай?

Малко контекст, че ме съмнява повечето да ги знаете: Twiztid са рап дуо, които знам покрай великолепния “Songs of Samhain Vol. 3: Cult of the Night”, един от топ вайбовете около октомври за две-и-всяка-година. Та тия същите забавници миналата година, ей така от нищото, изскочиха с ЕР-то “inside out”, което беше метълско. То си личи, че имат метъл в тях, ама го приех като готин, малък експеримент.

И к’во? На 14-и февруари пуснаха “welcome to your funeral” – дългосвирещ рап-метъл албум. Бяс!

Споко, Илко, обяснявам: не е ну-метъл, защото е по-далече от Limp Bizkit. В същото време, не е точно рап-рок, защото Hollywood Undead много ги обичам, но само на градус и в компания. Като слушам поднесеното от Twiztid, не ми идва на ум друг етикет. В смисъл, че това буквално е рап на фона на метъл инструментал. Какво друго да му викаш?

И работи чудесно! И съм в онлайн магазина. И купувам плоча и худи. Но тук говорим само за музиката, не пишем обяснения за семейната полиция.

Не знам вие как се чувствате след чутото, но на мен ми напомня за същата енергия, която ме накара да заобичам Dope, Blind Channel, или дори Wargasm. Не звучи перфектно, но звучи точно както трябва да звучи. Все пак, не сме вчерашни: има огромна разлика между плануван неперфектен микс и некомпетентно миксиран траклист. Демек едното е чаровно, от другото ти се драйфа.

Рапът си е класически, без мъмбъли и други модерни идиотщини. Понякога се оттегля, за да можем да чуем припев или кукичка с чисти вокали. Пича няма да го вземат в “Гласът на България”, но конкретно нашаа сган това никога не я е спирало. Доколкото целия албум не можем да го пишем “ну”, инструменталите конкретно със сигурност бият нататък, с бегли нотки на индъстриъл.

Но силата на тези пичове определено е рапът, с него умело водят цялата композиция, превръщайки я в цялостно, вдъхновено и динамично произведение. Кеф ти да си пееш, кеф ти да куфееш и ако слушаш внимателно текста, може и да спре да ти е кеф, ама то пълно щастие няма.

Съответно това е негативът, който не мога да игнорирам в изданието е: тегаво е откъм наратив. За щастие, всичко друго е достатъчно яко, че успявам да изключа и просто да се кефя на това, което слушам. Ама не винаги, защото темите са си социално ангажирани и остават, за съжаление, релевантни дори днес.

Ще карам направо: на този етап с абсолютна сигурност знаете дали “welcome to your funeral” е за вас или не. Ако сте в настроение за нещо по-пикантно, по-ретро, докато бива парадоксално свежо: това издание е за вас.